Цветята на злото

Статията е публикувана на 9 Юни 2015 в 20:02

Цветя на злото

След ваксините, кърмещите майки в мола и нишестето в киселото мляко дойде модата да мразиш българския филм и паметника на Самуил.

И като започна едно мразене, та цяла неделя. Новоизлюпени хипита закачиха отново цветята в косите, завъртяха по една цигара и си спомниха протестите.

Псевдоинтелектуалци с по една стихосбирка завъртяха по три кофи кал и рими и започнаха да я мажат по стените на останалите.

Интелектуалци на свободната мисъл въстанаха и понесоха знамето на обединена Европа на площада.

Най-тъжният ден беше вчера. Народът избра „Време разделно“ за най-любим филм, а „Под игото“ за любима книга, въздъхна тъжно във Фейсбук една почитателка на свободната любов.

А може би трябваше да избере Айн Ранд и „Закуска в Тифани“?

Такъв е народът - прост, загубен, отруден и глупав.

Облича носии и танцува в Жеравна.

Олигофрени, които оставят букети пред костите на мъчениците в Батак.

Лумпени, които редят цветя пред паметника на Васил Левски.

Кретени, които слизат от рейса в Деня на Ботев и сирените.

Този народ няма да забрави турското робство.

Ще учи децата си да плачат, когато четат за ослепените войници на Самуил.

Ще оставя цветя пред паметника, независимо от това дали му светят очите, или не. 
Защото паметник идва от памет. А те са учени да помнят.

Хейтърите не помнят.

Те нямат минало, защото трябва да признаят я за дядо комунист, я за баща партиен ръководител. А в тези среди това е равносилно на самоубийство.

Те не обичат българската класика, защото „не е секси“. Вместо Ботев четат Мураками. Трудно, но го четат. Защото така трябва.

Те имат прекрасни граждански кау­зи, чийто огън, най-вече във Фейсбук, лесно се саморазпалва и също толкова лесно угасва. Нито един от тях не отиде в Гърмен. Всички се възмутиха.

Красиви, мили, добри деца. Не ви възпитахме.

Нямахме време. Трябваше да печелим, за да се учите в скъпи университети, да пътувате, да се обличате и да ходите в любимите си заведения.

Забравихме, че освен „Ането“ трябваше да ви четем за Левски, да ви заведем да гледате „Време разделно“, пък после да ви заведем в Родопите, за да чуете чановете на Манол. Да ви заведем на Шипка, преди да ви закараме в Лондон.

Да ви научим, че първо сте българи, а после граждани на Европа.

Станахте граждани на света, защото искахме да сте различни.

Сега сте цветя на планетата.

Цветя без корен и мирис.

Цветя на злото.

Нашето малко зло, което отгледахме сами.

Автор: Николай Стоянов

източник: в. "Преса"

Обнови
  • Коментар от Константин

    Как да коментираш , зловеща истина! На много няма да се хареса, но е безпощадна истина ! САМИ ЗАТРИВАМЕ НАЦИЯТА И ИСТОРИЯТА СИ С КОЯТО СЕ ГОРДЕЕХМЕ !Скоро ще разберем грешките и вината си но ще бъде късно!!! Трябва да има много такива ,като г-н Стоянов , дано се осъзнаем навреме!