"За" и "Против" Гърция да напусне еврозоната

Статията е публикувана на 21 Юли 2015 в 11:28

Гърция и еврото

Повечето икономисти вече са съгласни – налагането на остеритет по време на рецесия не работи. Той само спира растежа и влошава рецесията.

Въпреки това миналата седмица Тройката – Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, принудиха Гърция да приене още една доза остеритет, която, наред с други неща, изисква събирането на 50 млрд. евро държавни активи в приватизационен фонд и отмяната на закони, приети по-рано тази година, имащи за цел да облекчат населението. В замяна Гърция ще получи 86 млрд. евро помощ. Според бившия вече финансов министър на страната – Янис Варуфакис, тази сделка е „абсолютно невъзможна и отровна“.

Самият МВФ, който сега предлага преструктуриране на дълга, знае, че докато Гърция има свиваща се икономика няма да е в състояние да изплати дълга си. Междувременно Тройката е снела и последната следа от суверенитет на гръцкото правителство.

Много икономиести и коментатори, както и някои политически и икономически лидери, продължават да призовават към излизане на Гърция от еврозоната (т.нар. “Grexit”), аргументирайки се с това, че въпреки първоначалния шок, девалвацията на валутата след отказа от еврото ще позволи връщането към растяща и здрава икономика. Но гласовете далеч не звучат в унисон. Ето поглед към предимствата и недостатъците.

ПРЕДИМСТВАТА ОТ GREXIT

Първо и най-важно – Гърция ще си възвърне суверенитета. Както преговори след преговори показаха гръцкото правителство към момента има малко контрол над икономическата си политика, която е оставена на приумиците на едни класови и институционални напрежения, ширещи се из Европа. Според “The Economist”, ако остане в еврозоната, „Гърция ще бъде изправена пред болезнени бюджетни орязвания при липса на монетарна гъвкавост и без възможност да девалвира. Заемите ще продължат да са там, в очакване на някакво великодушие от страна на Германия, което може да се или да не се случи“.

При Grexit обаче Гърция ще може сама да взима решение за монетарната си политика. Все пак „суверенните държави могат да правят суверенни решения за своето бъдеще“. Правителството ще може да използва монетарната политика, която да бъде настроена към нивата на инфлация и безработица. „Новата драхма“, обезценена, би могла да избута напред боледуващата туристическа индустрия – ще е по-лесно за хората, живеещи при друга валута, да почиват там. Също така щебъде осигурена автономност по въпроса за бюджетни орязвания. За няколко години БВП, поне според някои анализи, ще поддържа траектория на растеж.

Друго предимство на Grexit би било облекчаване на дълга. „Ню Йорк Таймс“ известява, че германският финансов министър Волфганг Шойбле „предложи, че най-добрата възможност на Гърция за постигането на сериозно орязване на дълга е отдаването на членствотото във валутната общност, т.к.  всички знаят, че подобно орязване в рамките на еврозоната е невъзможно.“

Някои се обнадеждени, че преструктуриране на дълга би могло да изиграе роля относно условията на напускането. Депутатът от СИРИЗА Костас Лапавицас смята, че идеалното напускане е такова, съпроводено с преговори, при което държавата да получи 50% опрощаване. При такъв сценарий ЕЦБ ще предпази обезценяването на новата валута. По-възможно е, обаче, да се осъществи оспорвано напускане без преговори. При такива обстоятелства, казва Лапавицас, незиплащане на дълга „ще отвори процес на преговаряне на преструктуриране на дълга“. В който и да е случай, преструктуриране ще се случи само при Grexit.

НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Най-вероятният незабавен ефект от един Grexit би бил хиперинфлация. Ню Йорк Таймс проведе разговор с Михалис Масуракис – главен икономист при търговската група „Елинска Федерация на Предприемачеството“. С Grexit Гърция ще трябва да започне да печата собствена валута „без да му се вижда края“. При навлизането на толкова много нови пари на пазара, предрича той, „всичко това ще завърши с хиперинфлация“.

Въпреки че валутното обезценяване се разглежда повече като незначително в дългосрочен план, анализаторът Рубен Сегура изрази своето несъгласие по време на кръгла маса, посветена на Grexit: „В краткосрочен план очакваме гръцката икономика да преживее безпрецедентно свиване; в дългосрочен – растеж на икономиката ще предизвика изненада само ако бъдат въведени мерките, които не са въведени до този момент.“

С други думи, връщането към растеж е далеч от гарантирано. Сегура продължава – „Гръцката икономика ще изстрада свиване БВП на едно безпрецедентно ниво, дори по гръцки стандарти. Само като пример – Аржентина се сви с 11% в годината след обезценяването. Нещо повече – инфлацията може да се увеличи до двуцифрено число.“

Също така обезценяването на валута в Гърция – държава, която не е водена от износ, вероятно ще направи малко за  увеличаването на БВП. Вместо това може да предизвика цените на вноса да се увеличат, оскъпявайки така жизнения стандарт. Директорът на базираното в Брюксел НПО „Брюгел“ – Гунтрам Волф, писа за значимостта на гръцкия счетоводен баланс при предсказването на бъдещото икономическо възстановяване: „В Ирландия, Испания и Португалия основната роля при възстановяването е изиграл износът. И трите държави са успели да променят произведствената си структура така, че значително да повишат износа си. Това е желаният и здравословен начин за възстановяване.“

Гърция е по-скоро чужда на подобен тип външна настройка. Оздравяването е фискирано  почти изцяло върху свиването на вноса, износът само от скоро може да бъде определен като позитивен.

С други думи, резултатите и процесите при други държави, може би няма да могат да бъдат напаснати върху една Гърция, напуснала еврото. Със свиващо се БВП и базирана на внос икономика рецесията, предречена от финансовите лидери, може да се окаже дълготрайна.

Не е от помощ и фактът, че у бившия финансов министър на Гърция вярата, че неговата държава ще оцелее след или дори ще е способна да осъществи Grexit. “Не съм сигурен, че ще успеем“, казва Янис Варуфакис за “New Statesman”, защото управлението на колапса на монетарен съюз изисква огромна доза експертиза, с каквато тук в Гърция не разполагаме.“

В момента Гърция страда от масивен недостиг на ликвидност. Единственият поток на капитал идва от ЕЦБ, която не може да си позволи, или поне не желае, да инжектира още в държавата. Ако првителството не може да си плати дълговете, пише “The Economist”, то тогава ще се прибегне до плащане с дългови разписки, които, с течение на времето, може да станат паралелна валута.“

Ако това е първата стъпка към нова валута, може би Гърция ще бъде изправена пред сурова истина, за която може би не е готова. Колко пари да изпечата и как да избегне инфлация? Ще настрои ли валутата срещу друга такава и как ще вземе такова решение, при условие, че новата валута ще започне на изключително обезценено ниво.

В допълнение, Grexit може да доведе до политическа нестабилност. The Economist поставя нещата така: „Пътят ще е лакатушещ. Икономиката вече е изправена пред неприятен завършек на 2015г. благодарение на кризата в туристическия бранш, инвестициите и вътрешната консумация. Контрол на капиталите, финансова несигурност и социално недоволство може да съпроводят напускането на еврозоната.

Дали крайно десните националисти ще запълнят вакуума? The Times смятат така. Недоволствата може да навредят на туризма и така да доведат до по-големи икономически проблеми. Хватката на СИРИЗА около властта е колеблива, имайки предвид капитулацията пред Тройката. Който и да е ход към Grexit, ще доведе до нови избори, резултатът от които ще е неясен.

Гръцките лидери ще трябва да се сблъскат с тези две страни на едно трудно решение през следващите месеци.Докато европейските лидери намекват за едно по-добро бъдеще извън еврозоната, истинските последствия остават трудни за определяне. Докато този експеримент не бъде извършен, Гърция може да се осланя само на едно нещо: познатият провал на остеритет и условията, при които гражданите ѝ живеят днес.

Автор: Аша Танки

Източник: The Nation

Превод: Хаштаг-BG

Обнови