Флинт (Мичиган) и Ивицата Газа - водните кризи на колониализма

Статията е публикувана на 5 Февруари 2016 в 12:52

 Водата във Флинт

Водата във Флинт

Американското общество бе шокирано да разбере, че хората от Флинт, Мичиган*, включително децата, са били тровени с олово от април 2014 г. от тяхната общинска компания, отговаряща за водонабдяването. Въпросът за това кой е взел скандалното решение да черпи вода от силно замърсената река Флинт, както и защо, е обилно дискутиран през последните месеци. Но едно е ясно - гражданите на Флинт са били лишени от ефективен глас и са имали трудности да бъдат чути. Общо-взето жителите на Флинт са били под колониално управление, защото техните местни демократични институции са били изолирани от щатската управа. По подобни причини жителите на ивицата Газа, която е под израелска блокада и окупация, са изправени пред тежка водна криза. И на двете места местните хора са лишени от автономия и в резултат са заплашени със сериозна здравна криза.

Мичиган все повече и повече се имунизира срещу публичен контрол. Щатът някога е имал Мичиганска комисия за водни ресурси, Мичиганска комисия за контрол върху токсичните субстанции и Мичигански борд за управление на околната среда. Републикански губернатор въвежда последната през 70-те години, за да осигури възможност за "публичен форум, достъпен за всички граждани без нуждата да се наема адвокат". През 80-те и 90-те години губернаторите Джеймс Бланчард и Джон Енглър орязват всички тези комисии, включително и борда. Така освен богаташите, останалите жители на Мичиган остават без инструмент за въздействие.

Когато губернатор Рик Снайдър идва на власт, той разделя местното Министерство на природните ресурси от Министерството на качеството на околната среда, в резултат на което институциите стават по-технократски и по-малко отворени за публична обратна връзка. Освен това той моментално редуцира общото финансиране на тези ведомства с 11 процента, с което демонстрира липсата на интерес към такива неща като качеството на питейната вода в щата. Като част от политическата философия на управляващите срещу Министерството на качеството на околната среда се просмуква нехаресването на регулацията, така че публичните фактори просто предприемат един минималистичен подход към чистотата на водата и оспорват всяко мнение, което поставя под съмнение позицията им, че водата във Флинт си е съвсем добра.

През 2011 г. Мичиганската републиканска партия прокарва скандалния Закон за извънредния мениджър, който позволява на губернатора ефективно да изземе правомощията на общинските власти и училищните бордове чрез бюджетни пренаписвания, както и да назначава външен мениджър, чиято задача е да прокара мерки на остеритет и фискална дисциплина. Мичиганци, вбесени, премахват закона на референдум през 2012 г. Републиканското мнозинство в щатски законодателен орган обаче връща закона и забранява бъдещите му оспорвания на референдуми. Критиците отбелязват и че приложението на закона е имало откровено расистки характер. През 2013 г. половината от афро-американските жители в щата са били под управлението на назначен от губернатора вицекрал. Допълнително заблуждаващо е било и убеждението на извънредните мениджъри, че в съответните общини има достатъчно ресурси, за да се гарантира нормалното им фунциониране, но само в случай че се управляват правилно. Остеритетът не винаги съвпада с концепцията за ефективна полиция, пожарна и болнична помощ.

Губернаторът на Мичиган - републиканецът Рик Снайдер

Губернаторът на Мичиган - републиканецът Рик Снайдер

Назначените от Снайдър извънредни мениджъри във Флинт изземат множество важни решения от ръцете на местните власти. И макар кметовете и общинските съветници все още да съществуват, те са задължени напълно да се съобразяват с решенията на извънредния мениджър (гласовете им са чисто символични, при всички положения губернаторът ги е кастрирал политически). И, разбира се, извънредните мениджъри са отговорни директно през губернатора. Вярно, все пак в един момент, когато извънредният мениджър Ед Курц решава да премине от водоснабдяване през дружеството на Детройт към водоснабдяване от силно замърсената река Флинт, местното Министерство на качеството на околната среда предписва да не се черпи вода от реката. Това предписание се отхвърля от губернатор Снайдер.

Местните избиратели са недоверчиви към идеята да пият вода от замърсената река Флинт, особено след като са гледали как "Дженеръл Мотърс" и други индустриални гиганти са изхвърляли токсични замърсители в реката с десетилетия. Но Флинт не е град пълен с богаташи и цената на това да пиеш само бутилирана вода кара мнозина да се примирят с вонящата чешмяна вода. Хората започват да губят косата си, развиват обриви и изпитват други очевидни синдроми на отравяне с олово, което ги кара да алармират властите. Извънредните мениджъри и губернатора обаче се правят на глухи. Не помага и това, че служителите на Министерстовото на качеството на околната среда не настояват корозивната вода да бъде обработена преди да се пусне от античния оловен водопровод, не помага и това, че в последствие те де факто не вършат никаква работа във връзка с пробирането на водата.

През пролетта на 2015, година след случването на този най-голям американски провал в сферата на публичното здравеопазване, общинският съвет във Флинт прави символичен протест, гласувайки в подкрепа на спирането на употребата на вода от река Флинт и похарчването на 12 милиона годишно за свързване отново с водоснабдяването на Детройт. Извънредният мениджър отхвърля предложенията като неразбираеми. Градският съвет е безсилен. Едва когато лекари и учени като д-р Мона Хана-Атиша правят въпроса публичен, губернаторът в крайна сметка е притиснат да признае кризата и да започне да прави някакви стъпки към решаването й.

Ясно е, че както първоначалното политическо решение, така и последвалото отхвърляне на притесненията на публични и здравни експерти, се случва като производна форма на колониално управление. Флинт се управлява директно от Лансинг (столицата на щата Мичиган - бел. ред.) чрез приоритетите на републиканския губернатор и законодателство, което е подозрително към регулациите и е убедено, че правителството трябва да е малко и евтино. Очевидно те са вярвали и че избраните общински власти (явно най-вече в градове с преобладаващо малцинство население) имат нужда от надзор заради тяхната вродена склонност към безразсъдство.

Водната криза в Газа

Водната криза в Газа

И докато жителите на Флинт са обезправени от Закона за извънредния мениджър и техния достъп до основополагаща суровина като чистата вода е орязан от решения, взети от бюрократи, които даже не са избирали, то палестинците в Газа са лишени от основното право да имат гражданство. Израел овладява Газа и я управлява директно от 1967 до 2005 г. Израел продължава да възспира палестинците да обработват 1/3 от земята си, лишава ги от пристанище и летище и следи отблизо строежа на сгради, както и влизането на различни материали в обградената територия. Палестинците нямат контрол над земята си, над водата си и над въздуха над главите си.

От 2007 г. хората в Газа са под окупацията на израелското правителство, което е признато за окупационна сила. Женевската конвенция (Четвърта) относно закрилата на гражданските лица по време на война от 1949 г. е създадена, за да предотврати бъдещи престъпления от сорта на извършените от Оста над териториите, които те са окупирали по време на Втората световна война. Конвенцията вменява отговорност на окупационните власти за здравето и благосъстоянието на хората, върху които доминира. Измислицата на израелското правителство, че се е изтеглило от Газа през 2005 г. и сега има правото да третира малката ивица и хванатото й в капан население като враждебна независима държава, беше многократно отхвърлена от международната общност. Израел е отговорен за палестинците в Газа.

Жителите на Газа могат моментално да припознаят и да изпитат емпатия към неволите на хората от Флинт. Повече от 90% от водата в Ивицата е негодна за пиене. Умм Ибрахим Амна Абдел'ал се оплака пред руската РТ: "Не можем да пием тази вода, да готвим с нея или да мием с нея... Принудени сме изцяло да си купуваме чистата вода". Израелските нападения с масирани въздушни бомбардировки от 2008-2009 г. и 2014 г. нанасят огромни щети върху канализацията, водоснабдяването и другата водна инфраструктура.

След удар нанесен от Израел през 2014 г. около 12% от водоизточниците в градовете Газа, Бейт Ханун и Дейр Ал-Бала са разрушени или силно увредени. Приблизително 33 000 метра от водоснабдителната и канализационна мрежа е повредена в Хан Юнис и 6300 метра в град Газа. След израелска бомбардировка непречистена отпадъчна вода се разлива в земеделска земя, водоизточници и в морето. Счупените тръби за питейна вода са податливи на замърсяване. Електричеството често не е налично, за да изпомва водата и да работят пречиствателните станции. Израелските ограничения върху вноса на материали, необходими за ремонти, възпрепятстват възстановяването на сгради и инфраструктура. Тръбите са толкова повредени и изпускащи течове, че дори когато Израел опита да изпрати допълнително вода в съответствие с ангажиментите си по реда на Съглашенията от Осло, палестинската водопреносна система се оказа неспособна да достави ефективно водата до гражданите си.

Водната криза в Ивицата Газа

Водната криза в Ивицата Газа

Солена вода и нитрати се просмукват във водните запаси. Заразяването с нитрати е от особена опасност за бременните жени и пеленачетата като създава "синдрома на синьото бебе", тъй като се намесва неблагоприятно във възможността на детската кръв да пренася кислород. Натрият във водата може да причини гадене, повръщане, гърчове, церебрални и белодробни отоци (вода в мозъка или дробовете) и може да отежни застойна сърдечна недостатъчност при възрастните. При бебетата със стомашно-чревни инфекции, чиито бъбреци не могат да изкарат натрия от организма толкова ефективно, такава вода може да доведе до трайни неврологични увреждания.

Миналата есен агенция на ООН заключи, че Газа, където живеят 1,8 милиона души, ще бъде необитаема до 2020 г., частично и заради липсата на питейна вода. Когато палестинците бъдат принудени отново да напуснат домовете си (мнозинството от семействата в Ивицата бяха прокудени по време на войната от 1948 г. от израелски войски от територията, на която днес се намира Израел) те със сигурност ще се присъединят към трагичния поток от бежанци, които се насочват към Европа през коварното Средиземно море.

Изрелските оплаквания, че Газа се контролира от военизираната партия Хамас, която е честно избрана през 2006 г., и че Хамас стреля (основно с малки, самоделни и несполучливи) ракети към Израел, са ирелевантни към задължението на цивилното население в Газа да се предоставят основни суровини от страна на окупационната власт. Израел има правото да се защитава от милициите на Хамас, но не може да го прави посредством безрасъдно незачитане на живота на цивилните. Международното окупационно право изисква "с пълното използване на всички налични средства окупационната власт да осигури достатъчно хигиенни и здравни стандарти, включително и осигуряването на храна и медицинска грижа за населението под нейна окупация." Половината от населението на Газа са деца, които не са точно членове на ръководните фактори в Хамас.

Проблемът на палестинците е, че са бездържавни. Хора с държава биха могли да имат пристанище, чрез което да внасят материали за поправка на сгради и инфраструктура. Биха имали суверенитета да ръководят такова пристанище. Биха могли да създават собствени планове за развитие. Техните оплаквания биха били чути от местни власти способни да действат, чиито ръце не са вързани от далечните хора, които взимат решенията в Тел Авив.

И във Флинт, и в Газа хората страдат от липса на чиста вода. И на двете места най-голямата криза е кризата на демокрацията и на пълноправното гражданство. Извънредните мениджъри, назначени от отдалечената столица, не са по-осведомени за местните условия или по-отговорни към жалбите на населението отколкото са военните губернатори на окупационната власт. Водата е твърде важна, а човешкият живот е твърде ценен, за да позволим да бъдат подвластни на чужди съображения, на абстрактна политическа философия или на форми на етнически национализъм. Всички човешки същества имат правото на чиста и безплатна вода. Лидерите не само се провалят, но и се дискредитират, когато не осигуряват среда, която позволява постигането на тази цел.

Автор: Хуан Коул, професор по история и директор на Центъра за близкоизточни и северноафрикански изследвания към Университета на Мичиган
Източник: сп. "The Nation"
Превод и редакция: Хаштаг-BG

* Флинт, Мичиган е град със сложна история. През 1908 г. там се създава "Дженеръл Мотърс", през 1936-37 г. местните работници в завода на гиганта правят прословутите си седящи стачки, които катализират процеса по оформяне на синдикално движение на заетите в автомобилната индустрия. Култовите модели "Буик" и "Шевролет" на "Дженеръл Мотърс" се създават и произвеждат във Флинт до 80-те години на XX век, когато автомобилният гигант решава да закрие фабриките си в града. Това изпраща Флинт в дългогодишна икономическа криза, чиито последствия са видими и до днес. Между 2011 и 2015 г. в града е обявено извънредно положение заради липсата на средства в местната власт, а в момента извънредното положение е валидно заради отравяне с олово на водите на града. Поради бедността върлува жестока престъпност, като Флинт е обявен за най-опасния град в Америка с престъпност 7 пъти по-висока от средната за страната.

Обнови