Корпорациите убиха медицината. Ето как да си я върнем

Статията е публикувана на 16 Февруари 2016 в 13:04

Корпорациите убиха медицината

По пътя към създаването на глобална капиталистическа система, някои от най-значимите стъпки бяха предприети от английското движение за ограждане на земята.

Между 15-ти и 19-ти век, богатите и силните оградиха свободната земя държана от всички и я трансформираха в частна собственост. Земята се превърна от източник на препитание в източник на печалба, а дребните фермери бяха сведени до работници на заплата. В "Капиталът" Маркс описва процеса чрез термина "заграбване на земя". За британския историк Томпсън това е "достатъчно ясен случай на класов грабеж."

Съвсем наскоро се случи друго подобно ограждащо движение. Този път заградената стоката са основните лекарства. Фармацевтичните корпорации са в ролята на съвременни господари, които са взели едно благо, което някога се считаше за забранено за частни печалби, и го превърщат в скъпа стока. Вместо да измества малките земевладелци, това заграждащо движение причинява страдание и смърт: милиарди хора по света опитват да живеят без жизненоважни лекарства, а в резултат на това над 10 милиона души умират всяка година.

Много хора проклинат насочената към печалбите медицинска индустрия. Но малцина знаят, че заграждението издигнато около лекарства на достъпни цени е едновременно сравнително ново и изкуствено наложено. В почти цялата човешка история, опитите да се завладее пазара на лекарства на достъпни цени са считани както за неморални, така и за незаконни.

Време е да изискваме отново това благо и да върнем медицината в полето на общественото благо.

ЛЕКАРСТВАТА КАТО ОБЩЕСТВЕНО БЛАГО

Повечето от нас определят обществените блага доста широко. Използваме термина, за да опишем неща като прилагането на закона, уличното осветление и масовия транспорт, които са колективно предвидени и доставят споделена стойност за всички. Икономистите стесняват това определение в известна степен, като казват, че публичните блага са неконкурентни и неизключаеми в тяхната употреба.

Да са неконкурентни означава, че всеки може да печели от благо, без това да ограничава възможността на други да печелят от него. Ако аз ям ябълка, това ви възпира вие да я ядете, това е конкурентно благо. Но ако аз гледам същото телевизионно предаване без да ограничавам вашата възможност също да му се наслаждавате - това е неконкурентно.

Неизключаемо означава точно това, което си мислите, че означава: правото на човек да консумира това благо не може да се постави под въпрос. Чистият въздух е благо, на което може да се наслаждават всички без възможност да бъде ограничен достъпът до него за онези, които не са се регистрирали или не са платили такса. Но достъпът до частния басейн е изключително благо. Класическият пример за неконкурентно, неизключаемо благо е фарът: Това, че един кораб печели от неговата работа не ограничава възможността и на други кораби да се възползват от него, както и няма никакъв начин да се ограничи действието на фара в полза на дадени малцина.

Както английското движение по заграждане доказва, ексклузивитетът може да бъде изкуствено създаден чрез буквално или преносно заграждане на едно благо и ограничаването на публичния достъп до него. Ексклузивитетът може да бъде и разрушен: Модерното движение за отворен код взема благото, което някои са опитали да ограничат (софтуерен код) и го споделят свободно, което води до изобилие от креативно развитие.

Що се отнася до лекарствата, отделното хапче е конкурентно, но детайлите от формулата по създаването му не са. Знанието е класическо публично благо, което може да бъде споделяно без това да уврежда първоначалния собственик. Както казва Томас Джеферсън: "Онзи, който получи от мен идея, получава поучение без да намали знанието ми, така както онзи, които запали свещ от моята свещ получава светлина без ме остави на тъмно."

Ефектите за общественото здраве от достъпът до лекарства генерира и ядрото на друго публично благо: позитивните външни фактори.

Консумацията на основни лекарства от даден човек дава очевидни ползи много отвъд тези на директния консуматор. Ваксините, например, възпират приемащия ги както от това да се разболее, но и така от това да разболее други. Ако едно общество се ваксинира достатъчно, веригата на предаване на болестите се прекъсва, което води до ключовото обществено благо на масовия имунитет. Глобалното разпространение на ваксината за дребна шарка доведе до изкореняването на болест, която някога е инфектирала над 50 милиона души годишно.

Дори и лекарствата с по-малко очевидни социални функции позволяват на техните рецепиенти да принаждат стойност към социалната тъкан и към икономическото развитие на обществата си. Тези лекарства също намаляват и разходите за обществото. Когато диабетик взема инсулин или когато човек в риск от сърдечно заболяване взема лекарство намаляващо холестерола, те не просто функционират по-добре, те също така намаляват възможността да имат нужда от по-скъпо медицинско лечение, чиито разноски често се покриват от цялото общество.

Обратното, липсата на достъп до лекарства води до огромни социални проблеми от гледище на заразяването и на болестите, които пряко удрят икономиката.

Така че не е повод за изненада, че през по-голямата част от човешката история, обществата са третирали лекарствата като достъпно за обществото благо. Докато след средата на 20-ти век някои страни не позволиха на отделните индивиди или компании да държат ексклузивни права за производството на лекарства.  И много правителства подкрепиха фармацевтичната индустрия, създавайки точно обратното на laissez-faire икономиката. Повечето индустриализирани правителства изкъсо регулираха производството и разпространението на лекарства, докато активно промотираха ваксинациите и окуражаваха безопасната употреба на други лекарства. Правителствата са едновременно водещи спонсори на лекарствени изследвания и водещи потребители на крайните продукти от тези изследвания.

Когато правителствата не вземат достатъчно активна роля в лекарствената политика, тогава общественото мнение ги принуждава. През 90-те години и в началото на новия век правозащитниците нададоха емоционален вик срещу унищожителните цени на патентованите лекарства за ХИВ/СПИН, които ограничаваха достъпа до тях от страна на болни, които не можеха да си ги позволят. Американски активисти хвърляха пепелта на жертви на СПИН на моравата пред Белия дом, докато африкански активисти наричаха министрите си убийци-непукисти. Протестите доведоха до премахването на ценовата бариера пред патентованите лекарства и до масови публични програми за разпространяване на лекарствата на ниски или нулеви стойности.

Сред правителствата и обществеността лекарствата продължава да се разглеждат като благо доста различно от потребителски стоки като мобилните телефони и телевизорите с плосък екран. Човешкото право на достъп до основните лекарства намери своето място в международното право и в националните конституции. Моралното искане за универсален достъп до основни лекарствени продукти бе отправено не само от религиозни организации и представители на гражданското общество, но и от много от самите производители на лекарства. Джонас Салк например отказва да патентова своята ваксина за полиомиелит, казвайки, че този патент принадлежи на обществото. Създателят на първата синтетична ваксина за малария дарява патента й на Световната здравна организация.

Както Салк казва през 1952 г.: "Бихте ли патентовали слънцето?"

ЗАГРАЖДАНЕТО НА ОСНОВНИТЕ ЛЕКАРСТВА

Основите на модерното право на интелектуалната собственост могат да се проследят до награждаването с ексклузивни права на артистите в древна Персия и Гърция.

"Писмените патенти", т.е. отворените писма, които се издават през 14-ти век от Англия имат за цел да ограничат чуждестранните занаятчии от това да се местят на Острова. Опитите да се координират глобалните правила на интелектуална собственост водят до Парижката конвенция от 1883 г. и до Конвенцията от Берн от 1886 г., както и в последствие до създаването на Световната организация за интелектуална собственост към ООН през 1967 г. Но и нациите, които са подписали тези спогодби, запазват правото си да определят срока на патентите и това какви продукти могат да се патентоват. За много страни тази гъвкавост означава да изключат лекарствата от протекциите на патентното право. Например немският патентен закон от 1877 определя лекарствата като "основно благо", заедно с храната и химикалите и забранява всякакви опити те да бъдат патентовани.

В средата на 20-ти век няколко постколониални нации създават подобни закони. Индийският патентен закон се простира само върху процесите по създаване на лекарствата, но не и върху самите лекарства. Законът отваря вратата на индийските фармацевтични производители да проследят метода на създаване на патентовани лекарства и да намерят други, по-евтини начини за създаването им. Скоро Индия става известна като "аптеката на развиващия се свят". Бразилия, Мексико и други централни и южни африкански държави също възприемат ограничаване на възможностите за патентоване на лекарства.

Европейските страни като Италия и Швеция не дават възможност за фармацевтични патенти до 70-те години, а Испания отказва да дава такава възможност до 1992 г. Дори когато патентите върху лекарства са възможни, много държави дават свободен достъп до задължително лицензиране на патентованите лекарства, т.е. вторичните производители на лекарствата имат пълното право да създават лекарства като плащат такса на държателя на патента. В периода от 1962 до 1992 Канада дава 613 лицензии за внос или производство на фармацевтични продукти.

Когато търговията започва да става все по-глобална, това състояние на нещата започва дълбоко да притеснява фармацевтичните компании. С времето индустрия, която някога се е съревновавала на основата на производствена иновация и цена, започва да разчита на печалбите от патентовите монополи. По някое време през средата на 20-ти век например фармацевтичният гигант Pfizer печели цели 33% от приходите си в глобален мащаб само от две патентовани лекарства. И както обширно е описано от Питър Драхос и Джон Брайтуайт в тяхната книга от 2002 г. "Информационният феодализъм: Кой притежава икономиката на знанието?" Pfizer заема водеща позиция в амбициозната кампания да се създаде глобална система на защита на интелектуалната собственост: заграждането на основните лекарства.

Първата стъпка в тази посока е оборването на доминиращото международно виждане, че лекарствените смеси не са частна собственост, която може или трябва да бъде собственост на компании и хора. Икономистите наричат този процес трансформация на публично благо в "клубно благо", както да вземеш обществен парк и да го превърнеш в затворен таксосъбиращ голф клуб. През юли 1982 г. авторски коментар в Ню Йорк Таймс на председателя на Pfizer Internation, озаглавен "Да крадеш от ума", започва процеса по създаване на "клубното благо". Тази колонка отправя обвинение, че американски изобретения са били "откраднати" от правителства, които не защитават патентните права. Когато правителствата извън САЩ отказват да блокират производството на лекарства, фармацевтичната индустрия спори, че това е акт на подкрепа за пиратството.

Уви е имало прекалено малко препятствия пред това тази позиция да се превърне международно право и затова индустрията натиска директно американското правителство да направи защитата на интелектуалната собственост основен приоритет във всичките си търговски преговори. Разбира се, включването на монополни патентни права в търговски споразумения е точно обратното на това, което тези споразумения гонят като ефект, а именно премахването на бариерите за глобална конкуренция. И все пак фармацевтичната индустрия, която е на върха както на разходите за лобиране, така и на разходите за дарения в политическите кампании в Щатите, бързо намират желаещи партньори в Сената и Белия дом. Съединените щати скоро възприемат защита на интелектуалната собственост като лакмус тест за всеки от търговските си партньори.

Подходът им към държавите отказващи да се включат в тази завера е бил като с моркова и тоягата - предлага им се подсилен достъп до американските пазари, някои намалявания на субсидиите на американския земеделски експорт, докато едновременно се размахват някои внушителни пръчки. През 1984 г. агресивният фармацевтичен сектор чрез лобиране успява да промени Търговския закон на САЩ давайки на президента правото да налага санкции или да оттегля търговски придобивки на всяка държава, която не осигурява "адекватна и ефективна" защита на американската интелектуална собственост.

Няколко години по-късно законът се изменя отново, този път давайки право на американските търговски представили да слагат "нарушаващите" страни в нещо станало известно като "специален наблюдателен списък 301", което плаши до смърт държавите, чиито икономики зависят от търговията със САЩ. Двете страни, които най-яростно се противопоставят на фармацевтичните патенти, Индия и Бразилия, са поставени с най-висок приоритет в този списък за наблюдение.

На този зловещ фон Световната търговска организация през 1986 започва преговори за създаване на глобално споразумение за интелектуална собственост. По времето на започване на преговорите повече от 40 от 90-те страни включени в процеса отказват да гарантират патентоване на фармацевтичните продукти, а останалите, които дават такива гаранции възприемат стриктни ограничения. Но през годините на преговори американският търговски натиск сломява съпротивата. През април 1994 г. Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост се подписва от министрите на 123 държави. Сделката е един от основополагащите документи на Световната търговска организация и моментално се превръща в най-важния документ в сферата на интелектуалната собственост в модерния свят.

Споразумението трансформира пъстрата световна смесица на правото на интелектуална собственост в общ пакет от стандарти задължаващи защитата на тези, които притежават патенти, запазени и търговски марки. За държачите на патенти тази защита включва над 20 години на държавно гарантиран монопол на техните продукти, включително лекарства. Споразумението също задължава всяка държава да гарантира правата върху интелектуалната собственост без значение от националността на първоизточника, което е Божи дар за мултинационалните фармацевтични корпорации и е мъртвешки вятър за техните местни производители конкуренти.

Заграждането на основните лекарствени продукти бе завършено.

ПОГРЕШНОСТТА НА ПАТЕНТНОТО СТИМУЛИРАНЕ

Когато натискаха за Споразумението и за други механизми за увеличаване на патентните права върху лекарствата, фармацевтичните корпорации оправдаха заграждането чрез твърдението, че патентите са задължителни, за да се развие иновацията. Ако медицинските открития могат да се копират и продават на други, аргументацията им твърдише, че нито една организация не би се наела да вложи необходимите ресурси за проучване и развитие на нови лекарства.

В икономически термини, това представлява класически проблем на "гратисчията". Тяхното решение бе временен патентен монопол, който е достатъчно доходоносен, за да подтикне медицинските изследвания.

Отново ехото отеква от движението за заграждане на земите, при което оправданието за масовата апроприация на имоти бе, т.нар. "трагедия на общата собственост": Благо, което се използва комунално, не дава на никого стимул да инвестира в развитието си. (Вторият компонент на трагедията на общата собственост - това, че безплатните стоки са обект на злоупотреба - не важи за ситуацията с лекарствата. Спомнете си, че формулата на лекарствата е неконкурентна, така че използването й от производител в Индия не възпрепятства компания от Кънектикът да я използва колкото си пожелае.).

Този агрумент за ограждането на лекарствата ни изправя пред две важни иронии.

Първо, той признава точността на едно от основните оплаквания срещу модерната фармацевтична индустрия: А именно, че хапчета могат да струват до 1000 долара всяко, защото техния производител се наслаждава на монопол, а не защото са скъпи за производство. Дори и най-скъпите лекарства се създават срещу стотинки за хапче.

И второ, ограждащият аргумент възприет от привидните убер-капиталистически корпорации е категорично социалистически по природа. Той изисква държавно наложено погазване на свободния пазар на генерични лекарства, които са доказали, че могат драстично да намалят цената на лекарствата. Всъщност, патентите съществуват, за да позволят съществуването на една от най-охулваните форми на икономическо поведение: рентиерството, придобиването на икономическа изгода без наличието на каквото и да е било допринасяне към функционирането на обществото. Това състояние на нещата може да е безвкусно, казват фармацевтичните компании, но е неизбежно. Дори Томас Джеферсън е признавал, че изкуственото налагане на правата на интелектуална собственост понякога е необходимо зло.

И все пак, когато става въпрос за иновация на основни лекарства, се оказва, че злото на монополните патентни въобще не е необходимост.

Историята на фармацевтичните иновации, особено развитието на ваксините и на животоподдържащите лекарства за инфекции и хронични заболявания, сочи, че критичното ниво на проучвания стоящи зад тези развития е било създадено извън патентната система. Дори и в ерата след Споразумението, патентно-ориентираната частна индустрия все пак гледа към правителствата с очакване те да финансират фармацевтични проучвания, особено що се отнася до основни лекарства. Националният институт по здраве на САЩ самичък дава над 30 млрд. долара годишно за медицински проучвания, правителствата предоставят данъчни кредити, за да подпомогнат проучванията на корпорациите, а правителствените здравни програми са най-големия купувач на патентованите лекарства, които са остойностени много над цената на производството им.

Що се отнася до лекарствата, данъкоплатците в САЩ и в други подкрепящи проучванията държави са точно обратното на гратисчии: Те помагат да се построи автобусът, пълнят го с бензин и наемат шофьора. Но все пак ги карат да платят сурова цена, ако пожелаят да седнат в него.

Всъщност преди десетилетие американският икономист Дийн Бейкър сдъвка цифрите и установи, че САЩ може да спести над 140 млрд. долара на година, ако здравната система на страната осигурява лекарства на населението си без да плаща изкуствено наложените патентни ограничения. Парите биха могли да се използват за подмяна на всички частни изследвания и развитието на няколко пъти по-голяма индустрия, докато все пак генерира милиарди печалби за обществото. Голяма част от тези спестявания идват от елиминирането на разходите за маркетинг и реклама на ориентираните към печалба фармацевтични компании, разход, който надвишава разхода им за инвестиции в проучването и развитието на лекарства. Оказва се, че има и по-ефективен начин за употреба на ресурсите, отколкото финансирането на телевизионни реклами за лекарства срещу еректилна дисфункция.

Системата по ограждане на лекарствата създава допълнитени щети отвъд изкуственото повишаване на цените на патентованите лекарства. Ресурсите на ориентираните към печалба корпорации са неизбежно концентрирани около развитието и промотирането на лекарства, които могат да бъдат продадени на огромна цена на богати потребители. "Лайфстайл" лекарствата, които се борят с мъжкото оплешивяване или сексуално представяне се проучват и промотират до изтощение, докато през последния половин век се появи едва едно-единствено лекарство, което лекува туберкулоза, която убива повече от милион души годишно. Забележително изследване публикувано от британския здравен журнал The Lancet показва, че от 1556 нови химически съединения продавани между 1975 и 2004 г., само 21 (!) са били за тропически болести.

Дори когато корпорациите все пак развиват ново лекарство, то е по-вероятно то да не додава голяма стойност на обществото. Забележително, цели 70 процента от лекарствата пуснати на пазара от индустрията през последните 20 години, не принаждат никаква терапевтична стойност към лекарствата, които са вече налични. Обратното, тези "избери мен" лекарства се пускат на пазара, за да заграбят дял на вече съществуващо доходоносно лекарство.

Неефективността на оградените лекарства се съчетава с повсеместното създаване на реални прегради пред медицинската иноваци. По дефиниция награждаваща система базирана на изкуствен ексклузивитет прегражда споделянето на знанието. Ориентираните към печалба фармацевтични корпорации са известни с иновациите си само в сферата на създаването на обемни пакети от патентни искания с цел увеличаване на защитите за монопола им, който процес е познат като превръщане на патентите им в "евъргрийн".

Видени през обектива на фармацевтичните компании, всички тези практики са напълно рационални: Индустрията е една от най-доходоносните в най-новата ни история. Останалите просто не се справяме толкова добре, колкото тях. Професорът по право Майкъл Хелер нарича цените свързани с преограждането и липсата на споделяне на знанието като "трагедията на анти-общата собственост".

Разбира се, става въпрос за икономическа теория. Но за милионите хора, които умират всяка година от болести  пренебрегнати от настоящата здравна система, трагедията няма никакво теоретично измерение.

ОТВАРЯНЕТО НА ПОРТИТЕ КЪМ ОСНОВНИТЕ ЛАКАРСТВА

Добрата новина е, че политиката на ограждане на лекарствата, е озряла за разграждане.

Няма недостиг на обществено недоволство с настоящата система, особено когато унищожителните ефекти на ограждането са достигнали отвъд бедните страни, за да нанесат щети и на жителите и правителствата на богатия Западен свят. Проучване проведено през август 2015 г. показва, че почти 1/4 от жителите на САЩ се затрудняват да си купят лекарства, както и че огромното мнозинство от хората смятат, че цените на лекарствата са неразумно високи и вярват, че фармацевтичните компании трябва да сложат приоритет върху хората, а не върху печалбите.

През миналата година социалните мрежи в Щатите избухнаха гневно, когато младият директор на фармацевтична компания увеличи цената на лекарство за токсоплазмоза с над 5000 процента за една нощ. Над сто водещи американски онколози подписаха статия порицаваща алчността на фармацевтичната индустрия, отбелязвайки, че разходите за онкологични медикаменти средно надвишават 100 000 долара на пациент годишно.

Подобно, няма недостиг и на предложения за реформа на настоящата система. Тези планове варират от изкупуване на патентите на корпорациите до свободно производство на генерични лекарства в бедните държави. Много предложения се основават на пренасочването на огромните държавни инвестиции от настоящата патентна система по посока на подкрепа за проучвания на ранен етап и ориентирано към цената финансиране с цел мотивиране на развитието на лекарства на късен етап на проучване. На различни нива тези предложения вече се случват.

Популярното недоволство и идеите за реформа обаче не винаги водят до промяна. В крайна сметка дижението за ограждане на земята е предизвикало множество емоционални протести, но ограждането е продължило без съществени прекъсвания. За да се постигне съпротивата срещу ограждането на лекарствата по-добри резултати, има нужда да стане ясно, че битката е на живот и смърт, както и да сеподчертае несправедливостта заровена в колективната подкрепа за частни печалби.

Някои от тези съобщения вече са доставени.

Програмата за медицинска помощ, която е носител на нобелова награда за мир, "Доктори без граници", провежда кампания за достъп до лекарства, която включва обществено образование и директни призиви за застъпничество по теми като цените на ваксините. "Доктори без граници" се присъедини към други организации, които използват преговорите по огромното Транс-тихоокеанско споразумение като платформа за активизъм по темата с достъпа до лекарства. Ориентираната към студенти група "Обединени университети за основни лекарства" е привлекла ценни членове на международните научни и академични общности, за да притиска за глобално споразумение за проучване на лекарства, което да финансира проучванията и да гарантира наличието на евтини лекарства.

В момента обикаля петиция за международно споразумение за проучване, което призовава политиците да "Направят лекарствата за хората, а не за печалбите". За да се постигне тази благородна цел има нужда оградата, която загражда основните лекарства, да бъде съборена веднъж и завинаги.

Автор: Фран Куигли, директор на Клиниката по здравни и човешки права към правния департамент "МакКинли" в университета на Индиана
Източник: сп. The Nation
Превод и редакция: Хаштаг-BG

Обнови