Вижте най-опасното място на планетата: Предстои ли ядрен холокост?

Статията е публикувана на 6 Април 2016 в 10:39

Термоядрена бомба

Без съмнение за почти две десетилетия най-опасното място на планетата е индийско-пакистанската граница в Кашмир. Възможно е дребна искра от артилерийски огън и ракетна размяна през границата, което е напълно изпълнимо с оглед на военните доктрини на двете ядрени сили, да доведе до неудържим ядрен конфликт. В този случай резултатът би бил катастрофален. Освен предизвикването на смъртта на милиони индийци и пакистанци, такава война би могла да доведе до ядрена зима в планетарен мащаб, която да доведе до страдание и смърт отвъд най-страшните ни кошмари.

Още по-притеснително е, че ядрената надпревара между Индия и Пакистан сега навлиза в още по-смразяваща фаза. Опасността идва от решението на Исламабад да разположи малки тактически ядрени съоръжения в граничните си военни бази по цялото протежение на границата с Индия, което има за цел да предотврати евентуална танкова инвазия. Най-страшното в случая е, че решението дали да се изстреля ядрена ракета с обхват 55-100 км. се намира в ръцете на местните военни командири. Това е опасно отклонение от универсалната практика на даване на такива правомощия само в ръцете на най-висшия държавен ръководител в страната. Подобна ситуация е без паралел дори в условията на ядрената надпревара между Вашингтон и Москва по времето на Студената война.

Що се отнася до стратегическите ядрени оръжия на Пакистан, те са разглобени на части и се държат в различни локации, с възможност да бъдат сглобени по заповед на държавния лидер. В притиворечие на това обаче тактическият ядрен арсенал е предварително сглобен и изпратен до гранична база за моментална употреба. В допълнение на опасностите около подобно решение, ядреното въоръжение може да бъде уязвимо откъм злоупотреба от подкупен или злонамерен военен командир или от кражба от някоя от многото милитаризирани групировки в страната.

В ядреното съревнование между двете съседки залозите постоянно се вдигат, както съобщи наскоро най-висшият бюрократ в системата на пакистанското външното министерство, Айзаз Чоудри. Разполагането на тактически ядрени оръжия, обяснява той, има за цел да играе ролята на "спирачка", в предвид доктрината за "Студен старт" на Индия - предполагаем резервен план за сурово наказание на Пакистан в случай на неприемлива провокация като например терористичен акт с множество жертви в Индия.

Ню Делхи отказва да признае съществуването на доктрината "Студен старт", но отрицанията са кухи. През 2004 г. Индия обсъжда такава доктрина, която включва формирането на интегрирани бойни групи от осем дивизии, които съдържат пехота, артилерия, защитни съоръжения и въздушна подкрепа, всяко от които могат да оперират независимо едно от друго на бойното поле. В случай на масова терористична атака от коя и да е от пакистанските групировки, тези бойни групи могат да отвърнат със светкавично проникване на пакистанска територия и да стигнат на до 40-50 км. навътре в територията на страната с цел разрушаване на комуникационните мрежи, докато стоят далеч от места, на които може да се отвърне с ядрен удар. С други думи Индия отдавна планира отговор на масов терористичен акт с бърза и мощна конвенционална военна операция, която ще нанесе ограничени щети и по този начин, в най-добрия случай, ще отнеме извинението на Пакистан да отвърне с ядрено оръжие.

Исламабад, от своя страна, разиграва сценарии за отклоняване на индийците от изпълняване на блицкриг в стил "студен старт" на пакистанска територия. След множество вътрешни дебати, лидерите на страната се съгласиха да изпратят тактически ядрен арсенал на границата. През 2011 г. пакистанците тестваха такъв арсенал успешно. От тогава, според Ражеш Ражагопалан, намиращ се в Ню Делхи съавтор на "Ядрената Южна Азия: Ключови думи и концепции", Пакистан изглежда е сглабял по четири или пет такива бомби на година.

Всичко това се случва в контекста на нации, които гледат враждебно една на друга. Изследване на Pew Research Center показа, че 72% от пакистанците имат негативно мнение за Индия, 57% намират Индия за сериозна заплаха, междувременно 59% от индийците гледат негативно на Пакистан.

Това е фонът, на който индийските лидери заявиха, че употребата на тактическо ядрено оръжие над техни сили, дори и на територията на Пакистан, ще се третира като пълномащабна ядрена атака над Индия и те си запазват правото да отговорят подобаващо. Тъй като Индия няма тактически ядрен арсенал, страната може да отговори само с далеч по-унищожителните стратегически ядрени бойни глави, може би насочени и към пакистански градове.

Приблизителната оценка на американската Агенция за военно разузнаване от 2002 г. сочи, че в най-лошия случай индо-пакистанска ядрена война може да доведе до смъртта първоначално на между 8 и 12 милиона души, последвани от много милиони мъртви от радиационно натравяне. По скорошни изследвания показват, че до милиард души по света може да бъдат изправени пред опасност от хранителен недостиг и глад заради дима и саждите изпратени в тропосферата в рамките на една мащабна размяна на ядрени удари в Южна Азия. Последвалата ядрена зима и произтичащата от нея масова загуба на агрокултури ще доведе до бавно развитие на глобален холокост.

През миналия ноември, за да се ограничат шансовете за такова катастрофално развитие на събитията, водещи официални лица от администрацията на Обама се срещнаха във Вашингтон с главнокомадващия на пакистанската армия ген. Рахеел Шариф, който е най-важното действащо лице по отношение на политиките по национална сигурност на страната. Те го призоваха да спре производството на тактически ядрен арсенал. В замяна му предложиха клетвата си да прекратят състоянието на парий на Пакистан по отношение на ядреното въоръжаване, като вкарат страната в 48-членната Група на ядрените доставчици, към която Индия вече принадлежи. Въпреки че няма официално становище на пакистанските власти след срещата на Шариф в американската столица, неофициално стана ясно, че генералът е отхвърлил офертата.

Този преговорен провал е имплицитно подсказан в показанията на директора на американската Агенция за военно разузнаване ген. Винсент Стюърт дадени пред Комисията по военни въпроси този февруари. "Ядреният арсенал на Пакистан продължава да расте. Загрижени сме, че този растеж, както и развитието на доктрината за употреба на тактически ядрени оръжия, води до повишен риск от инцидент или злополука", казва той.

Стратегически ядрени бойни глави

От изчислението от 2002 г. свързано с човешките жертви при един евентуален ядрен конфликт в Южна Азия, стратегическият арсенал на Индия и Пакистан не е спирал да расте. През януари 2016 г., според доклад на американския конгрес, пакистанският арсенал съдържа между 110 и 130 ядрени бойни глави. Според Stockholm International Peace Research Institute Индия разполага с между 90 и 110 от тези стратегически ядрени бойни глави (Китай, другият важен актьор в района, разполага с приблизително 260 ядрени бойни глави).

След края на 90-те години, в условията на ядрени тестове провеждани както от Индия, така и от Пакистан, двете страни направиха публични ядрените си доктрини. Националният консултативен съвет по национална сигурност във връзка с Индийската ядрена доктрина, например, заявява през август 1999 г., че "Индия няма да бъде първата страна, която ще използва ядрен удар, но ще отговори с наказателен удар, ако сдържането от употреба на такова оръжие бъде нарушено." Външният министър на Индия тогава обясни, че "минималното правдоподобно възпиране от употреба" споменато в доктрината е въпрос на "адекватност", а не на брой ядрени бойни глави. В последвалите години обаче мерилото за "минимално правдоподобно възпиране от употреба" често се рекалибрира с оглед на това, че индийските политици изглеждат целеустремени да подобрят ядрената програма на страната си, за да включва нова генерация по-мощни водородни бомби създадени с цел да разрушават цели градове.

В Пакистан през февруари 2000 г. президентът ген. Первез Мушараф, който бе и върховен главнокомандващ, създаде Отделът по стратегическо планиране в Националното командно бюро, назначавайки генерал-лейтенант Халид Кидвай за генерален директор. През октомври 2001 г. Кидвай предложи очертания за актуализиране на ядрената доктрина на страната по отношение на далеч по-военизираният и по-икономически мощен съсед, казвайки: "Добре известно е, че Пакистан няма политика оправдаваща първата употреба на ядрено оръжие". След това той описа "праговете", които трябва да се достигнат, за да се употреби ядрено оръжие. Националните ядрени оръжия, отбелязва той, са насочени само и единствено към Индия и биха били достъпни за употреба не само за отговор на ядрена атака от тази страна, но и ако бъде завладяна сериозна част от пакистанската територия (териториален праг) или бъде унищожена сериозна част от наземната или военновъздушна сила на Пакистан (военен праг), или се започне опит за икономическо задушаване на Пакистан (икономически праг), или политически се дестабилизира страната чрез мащабна вътрешна намеса (праг за вътрешно дестабилизиране).

От тези, териториалният пряг бе най-леснодостижимият. Ню Делхи, както и Вашингтон, спекулира по отношение на това къде точно преминава червената линия на този праг, въпреки че няма единодушие сред експертите по отбрана. Мнозина смятат, че това би било неизбежната загуба, ако се стигне до конфликт, на Лахор, столицата на Пунджаб, намираща се само на 25 километра от индийската граница. Други поставят червената линия по протежението на басейна на река Инд.

Седем месеца след този дебат индийско-пакистанските напрежения ескалираха рязко с оглед на атаката над индийска военна база в Кашмир от страна на пакистански терористи през май 2002 г. По това време Мушараф заяви, че няма да се откаже от правото на страната си да използва първа ядрено оръжие, ако се наложи. Възможността Ню Делхи да бъде ударен с ядрена бомба стана толкова вероятна, че американският посланик Робърт Блекуил започва проучване за изграждане на подсилен бункер в посолството, за да оцелее след ядрената атака. Едва след като той и неговия екип осъзнават, че "спасените" в бункера ще бъдат убити от радиационните последици на бомбата, те изоставят идеята.

Без изненади взирането в ядрената пропаст от страна на лидерите на двете страни идва след насилствен акт в Кашмир - спорната територия довела до три конвенционални войни между южноазиатските съседки след 1947 г., годината на обявяване на независимост на Индия и Пакистан. В резултат на първата от тези войни през 1947-1948 г. Индия придобива около половината от Кашмир, докато Пакистан получава около една трета, а останалото е окупирано от Китай.

Кашмир - коренът на продължаващата враждебност

Кашмирският спор датира от времето, в което ръководеният от Великобритания индийски субконтинент е разделен на хиндуистка Индия и мюсюлмански Пакистан и индиректно на богатите провинции е дадена опцията да се присъединят към коя и да е от двете държави. През октомври 1947 г. хиндуисткият махараджа на населеният основно с мюсюлмани Кашмир подписва "документ за присъединяване" с Индия след като мюсюлманските племенни нашественици от Пакистан нападат територията на поверената му провинция. Скорострелното пристигане на индийски войски лишава нашествениците от столицата Шринагар. По-късно те влизат в бой с редови пакистански войски докато се стига до примирие на първи януари 1949 г. след посредничество от страна на ООН. Документът за присъединяване дава възможност на жителите на Кашмир да изберат между Индия и Пакистан след възстановяването на мира. Това все още не се е случило и няма видими изгледи да се случи някога.

Опасявайки се от загуба в подобен плебисцит, с оглед на про-пакистанските настроения сред преобладаваща част от населението на провинцията, които са мюсюлмани, Индия намира редица начини да блокира опитите на ООН да се проведе подобно допитване до народа. След това Ню Делхи дават специален статус на онази част от Кашмир, която контролира, и й дават възможност да проведе избори за собствено управление, докато Пакистан наблюдава случващото се с притаен дъх.

През септември 1965 г., след като шумните дипломатически протести се оказват безполезни, Пакистан решава да промени статуквото чрез военна интервенция. Страната започва война, която отново завършва в пат с ново подкрепено от ООН мирно споразумение, което задължава воюващите страни да се върнат до линията на прекратяване на военния конфликт от 1949 г.

Третият въоръжен конфликт между двете съседки се случва през декември 1971 г., в резултат на който източната част на Пакистан е загубена и се превръща в независим Бангладеш. Скоро след това индийският министър-председател Индира Ганди опитва да убеди пакистанският президет Зулфикар Али Бхуто да се съгласи да трансформира 700-километровата зона на прекратен огън в Кашмир в международна граница. Несъгласен да се откаже от настояването на страната си за плебисцит в цялата провинция Кашмир, Бхуто отказва. Така патът продължава.

По време на военното управление на ген. Зия ал Хак (1977-1988) Пакистан възприема политика на пускане по малко кръв на Индия посредством хиляди малки прорезни рани чрез финансиране на терористичните акции, както вътре в индийски Кашмир, така и из цялата страна. Делхи отговаря чрез увеличаване на военното си присъствие в Кашмир и с брутални репресии над онези жители, които настояват за провеждане на плебисцит или защитаващи отделянето на провинцията от Индия, в следствие на което страната е въвлечена в огромни нарушения на човешките права.

За да спре инфилтрацията на пакистански паравоенни части от пакистански Кашмир Индия построява двойна ограда с височина от над 4 метра като между двете части на оградата оставя достатъчно пространство за стотици пехотни мини. В последствие стената се оборудва с датчици за топлина и движение, за да прихващат по-лесно нарушителите. В края на 90-те години от едната страна на границата има 400 000 индийски войници, а от другата се намират 300 000 пакистански. В този смисъл не е изненадващо, че американският президент Бил Клинтън нарича тази граница "най-опасното място на планетата." Добавете към микса и днешното разпологане на тактически ядрени оръжия и ще видите, че мястото става още по-опасно.

Кашмир продължава да е ябълка на раздора

Дори преди разполагането от пакистанска страна на тактически ядрен арсенал, напрежението между двете страни бе застрашително високо. Тогава изведнъж в края на 2015 г. се появи искрица надежда за нормализация на отношенията. Индийският министър-председател Нарендра Моди проведе искрена среща с пакистанския си колега Науаз Шариф по време на рождения ден на последния на 25-ти декември в Лахор, Пакистан. Надеждата бързо се изпари обаче, когато в ранните часове на втори януари четирима тежко въоръжени пакистански терористи успяват да прекосят международната граница в Пунджаб, носейки униформи на индийската армия, и атакуват военно-въздушната база в Патанкот. Продължава дълга престрелка. Редът е възстановен едва на пети януари, всички терористи са мъртви, но сред мъртвите има и седем служители на реда на Индия, както и един цивилен. Обединеният джихадски съвет, организация на сеператистките паравоенни групи в Кашмир, поема отговорност за атаката. Индийското правителство обаче настоява, че операцията е измислена от Масуд Азар, лидер на базираната в Пакистан "Армия на Мохамед".

Както винаги, Кашмир е мотивацията за наличие на анти-индийски паравоенни структури. За щастие атаката над Патанкот се оказва твърде малка искра, която не успява да разпали война, въпреки че изпарява всяка частичка добра воля постигната на двустранната среща между Моди и Шариф.

Има известно съмнение обаче, че повторение на жестокото кръвопролитие извършено от пакистански терористи в Мумбай през ноември 2008 г., довело до смъртта на 166 души и до изгарянето на символичния за града хотел "Тадж Махал", може да има ужасяващи последствия. Индийската доктрина зовяща за масиран ответен удар в отговор на успешна терористична атака в такъв мащаб, може да означава почти моментално влизане в сила на стратегията за "студен старт". Това, от своя страна, по всяка вероятност ще принуди Пакистан да използва тактическия си ядрен арсенал, с което ще отвори реалната възможност за пълномащабен ядрен холокост с глобални последствия.

Зад дългогодишната главоблъсканица около Кашмир лежи инстинктивният страх на Пакистан от много по-голямата и могъща Индия, както и отвращението от индийските амбиции да се превърне в хегемонна сила в Южна Азия. Без значение от партийните различия, правителствата в Ню Делхи вървят в посока на помпане на мускули в сферата на националната сигурност с цел укрепване на защитния профил на страната.

Общо взето индийските лидери са решени да докажат, че страната им навлиза в това, което те нежно наричат "ерата на мечтите". Когато през юли 2009 министър-председателят Манмохан Сингх официално пусна в експлоатация родно произведена ядрена подводница с балистични ракети, това бе разчетено като драматична стъпка в тази посока. Според експерти по национална сигурност плавателният съд е първият по рода си, който не е построен от някоя от петте световно признати ядрени сили - САЩ, Великобритания, Китай, Франция или Русия.

Двете тайни ядрени площадки на Индия

На ядрения фронт в Индия има и други развития. Миналият декември разследване на базирания във Вашингтон Център за публичен интегритет разкри, че индийското правителство е инвестирало 100 милиона долара, за да построи свръх секретен ядрен град разпростиращ се площ от над 30 квадратни километра в близост до с. Чалакере, 250 километра северно от южния град Майсор. Когато бъде завършен, по всяка вероятност в началото на 2017 г., това ще бъде "най-големият военен комплекс с ядрени центрофуги, лаборатории за атомни изследвания и въоръжение на субконтинента". Сред целите на проекта е и разрастване на правителствената програма за ядрени проучвания, създаване на гориво за ядрените реактори на страната и подкрепяне на разрастването на флотата от ядрени подводници на Индия. Зоната ще бъде защитена от редица гарнизони, превръщайки я де факто във военен комплекс.

Друг таен проект, Индийската централа за редки материали, в близост до Майсор вече действа. Това е нов комплекс за ураново обогатяване, който подхранва нуждите на правителствените ядрени програми, докато поставя основите на амбициозния проект за създаване на арсенал от водородни (термоядрени) бомби.

Крайната цел на тези проекти е да дадат на Индия допълнителен запас от обогатен уран, който да се използва в създаването на такива бъдещи бомби. Като военен комплекс, проектът в Чалакере няма да бъде отворен за инспекции от страна на Международната агенция за атомна енергия или от Вашингтон, тъй като ядреното споразумение на Индия със САЩ от 2008 г. изключва достъпът до свързани с отбраната съоръжения. Тези начинания са управлявани директно от офиса на министър-председателя, който е натоварен с наблюдението на всички атомни проекти. Законът за атомна енергия на Индия поставя в тайна всичко свързано с ядрената програма на страната. В миналото онези, които са се опитвали да добият по-пълна картина за индийския арсенал и съоръженията, които го подхранват, са били принуждавани да мълчат.

Не е изненадващо в този смисъл, че старши представител на Белия дом наскоро заяви, че "дори за нас детайлите от индийската ядрена програма са схематични и бедни от към фактология." Той добавя, че "Майсор е под постоянно наблюдение, също така постоянно мониторираме прогреса в Чалакере." Въпреки това според бившият административен координатор за въоръжението и оръжията за масово поразяване на Обама Гари Сеймър "Индия възнамерява да създаде термоядрени оръжия като част от стратегическата си надпревара с Китай. Не е ясно кога Индия ще реализира тази си цел за създаване на по-голям и по-мощен арсенал, но със сигурност това ще се реализира."

Веднъж произведени, няма нищо, което би могло да спре Индия да употреби такива оръжия срещу Пакистан. "Индия в момента развива много големи бомби, водородни бомби, които са предназначени за унищожаването на градове", заявява Первез Худбхой, водещ пакистански ядрен експерт и анализатор в сферата на националната сигурност. "Те не са заинтересовани от... употреба на ядрените оръжия на бойното поле - те развиват ядрени оръжия за унищожаване на центровете, в които са концентрирани множество жители."

С други думи, докато спорът около Кашмир продължава да гноясва, предизвиквайки периодични терористични атаки в Индия и подхранвайки ядреното състезание между Ню Делхи и Исламабад, това ще продължи да създава огромна опасност в частност в Южна Азия и като цяло в целия свят.

Автор: Дилип Хиро, анализатор, автор на 32 книги
Източник: Truth-out
Превод и редакция: Хаштаг-BG

loading...
Обнови