Реформаторите в пат за президентския вот

Статията е публикувана на 2 Юни 2016 в 11:33

Страхил Делийски

На избори всяка една политическа сила има нужда от препозициониране и търсене на своето място. Един път, като гледна точка на представителство, на интереси, и втори път, от гледна точка на бъдещи партньори. Тези паралелни процеси винаги се наблюдават и винаги водят до определена промяна в политическата ни система.

В този контекст трябва да се гледат и всички терзания на Реформаторския блок дали да търси собствен кандидат за президент, или да се прилепи към ГЕРБ. Да не забравяме обаче, че блокът не е единен политически субект, всеки в него тегли нанякъде и много трудно можем да говорим за единна обща кандидатура за президент. В РБ перспективата за взаимно партньорство не изглежда никак добра. Нека да припомним отново, че РБ беше създаден, за да легитимира втория кабинет на Бойко Борисов. РБ направи това и в момента неговият политически смисъл изглежда изчерпан.

Той трябва да бъде предефиниран. Така или иначе въпросът за партньорство е отворен. Тук мога да се съглася с тези от РБ, които твърдят, че евентуална прегръдка с ГЕРБ ще ги унищожи. В същото време за мен абсолютно недоумение буди позицията на Радан Кънев. От партньор той се превърна в опозиция, която в момента пледира за общ кандидат със своя политически противник. Като че ли лидерът на ДСБ прекрачи с поредното си предложение границите на политическата нормалност. Това е поведение, което или говори за абсолютен опортюнизъм и следене на това накъде духа вятърът, или пък е тотално неразбиране на правилата на политическия процес. Ясно е едно обаче. Останките от старото СДС, включително и тези, които в момента се числят към РБ, направиха всичко възможно да предоставят десния терен на Бойко Борисов през последните седем-осем години. Така че това, което ще се случи вдясно, до голяма степен е в ръцете на самия Борисов и ГЕРБ. И в много минимална степен на лидерите с претенции в РБ. Така че ако Борисов прецени, че за него ще е по-добре да закачи за пореден път на ревера си брошката "РБ".

най-вероятно ще си стиснат ръцете, но при условия, които премиерът ще диктува в голяма степен. Ако Борисов прецени, че не му трябва тази брошка, това няма как да стане, въпреки желанието и усилията на Радан Кънев да аргументира подобен тип позиция.

На този етап с оглед знаците, които дава Патриотичният фронт за сближаване с Георги Първанов и АБВ, очаквам затопляне на отношенията межсу ГЕРБ и Реформаторите. Борисов това го може. Той ще даде сигнал, че очаква от РБ да подкрепят кандидата, който ГЕРБ ще издигне. Така стоят нещата по обективни причини. Друг е въпросът кой какво харесва или не. Но има нещо, което може да затормози този процес и нещо, което, струва ми се, е характерно за настоящия политически сезон и за моментната конфигурация на политическите сили. И това е, че малки електорално незначителни политически сили се опитват да доминират един път в публичния свят, друг път в правилата на играта. Което говори или за прекалено голямо и неоправдано самочувствие, или че големите политически сили са в прекалено пасивна позиция. Става въпрос и за някои партии в РБ, и за АБВ, които се опитват да диктуват вдясно. Основната дискусия и вляво, и вдясно е инициирана, провокирана от по-малките партии, което е странно. А това Бойко Борисов няма да пропусне да го напомни в някакъв момента на т.нар. разговори.

На РБ е необходима нова обща политическа програма, както беше участието във властта заедно с ГЕРБ и легитимирането на втория кабинет на Борисов. Ако искат да съществуват като относително активен политически субект, който все пак може да влияе върху процесите, то трябва да го направят този свой нов политически общ план. И президентските избори са добър повод. Обикновено те са отправна точка и са подходящи за формирането на стратегически цели. РБ не са в позиция, в която да могат да доминират разговора в ГЕРБ. Дори да извадят самостоятелен кандидат. Струва ми се, че в рамките на кампанията и на фона и на конфигурацията на силите кандидат само на РБ за президент ще претърпи тежко фиаско. Не съм оптимист за бъдещето на блока и поради самия характер и отношенията вътре в РБ. Още отсега е видимо, че част от представителите на някои партии и в блока им е уютно на позицията, на която се намират около Борисов, и ще направят всичко възможно да запазят това положение. На други не им е толкова уютно, но не смеят да си признаят, такива, като Даниел Вълчев. Трети, като Радан Кънев, си призна, но сега се чуди как отново да му стане уютно. Като цяло проектът РБ е изчерпан и това не е благодарение на някакви зли сили от дълбините на българската мафия, както някой си самовнушават, или от зли сили, нахлуващи от Изток. Това се случи и благодарение и на качествата на политиците в блока, на техните кратки политически хоризонти и на големите изкушения от участието във властта.

Автор: Страхил Делийски, политолог
Източник: в. "Стандарт"

_____________________________________________________________________________________________________________

“Запазена марка” на Хаштаг-BG е плурализмът в мненията, анализите и коментарите. Във време, когато в различните медийни групи има забранени теми, забранени личности и забранени организации. Във време, когато пристрастията и пропагандата представят събитията в черно-бяло, мисията на Хаштаг-BG е да представя обществената действителност такава, каквато всъщност е – многоцветна, плуралистична и противоречива. Изразените мнения в рубриката “Полемики” ангажират само техните автори. Хаштаг-BG е медия, която дава трибуна за многообразието.

Обнови