Джон Пилджър за задаващата се война на Америка с Китай

Статията е публикувана на 14 Декември 2016 в 16:58 , прочетена 9346 пъти

САЩ срещу Китай

Хаштаг-BG публикува последната статия на легендарния журналист Джон Пилджър по повод най-новия му документален филм. Преводът е на Хаштаг-BG*.

Прекарах две години в правенето на документалния филм "Задаващата се война с Китай", в който доказателства и свидетели предупреждават, че ядрената война вече не е сянка, а евентуалност. Най-голямо струпване на военни сили, ръководени от Америка, след Втората световна война е в пълен ход. Те са в северното полукълбо, по западните граници на Русия и в Азия и Тихия океан, изправяйки се срещу Китай.

Подобно на подновяването на постсъветска Русия, възходът на Китай като икономическа сила е обявен за "екзистенциална заплаха" за божественото право на Съединените щати да управлява и доминира човешките дела.

За да се противопостави на това, през 2011 г. президентът Обама обяви "обръщане на фокуса към Азия", което означаваше, че почти две трети от военноморски сили на САЩ щяха да бъдат прехвърлени в Азия и Тихия океан до 2020 г. Днес, повече от 400 американски военни бази обкръжават Китай с ракетни снаряди, бомбардировачи, военни кораби и най-вече ядрени оръжия. От Северна Австралия през Тихия океан до Япония, Корея и през Евразия до Афганистан и Индия, базите формират, казва един американски стратег, "перфектната примка".

Едно проучване на корпорацията RAND - която от Виетнам насам е планирала войните на Америка - е озаглавено "Война с Китай: Да помислим за немислимото". Упълномощени от американската армия, авторите напомнят за Студената война, когато RAND направиха прословуто известен своя главен стратег Херман Кан - "мислещ за немислимото". Kнигата на Кан за термоядрената война разработва план за "печеливша" ядрена война срещу Съветския съюз.

Днес, апокалиптичното му мнение се споделя от онези, които държат реалната власт в Съединените щати: милитаристите и неоконсерваторите в изпълнителната власт, Пентагона, интелигенцията и кадрите на "националната сигурност" и Конгреса.

Ако направим опит да разгледаме външната му политика по този въпрос, почти със сигурност това е гледната точка на Доналд Тръмп, чиято злоупотреба с Китай по време на предизборната кампания стигна до там, че да бъдат определени китайците като "изнасилвачи" на американската икономика. На 2 декември, в пряка провокация срещу Китай, новоизбраният президент Тръмп говори с президента на Тайван, който Китай смята за ренегатна провинция на континента. Въоръжен с американски ракетни снаряди, Тайван е една от вечните точки на възпламеняване между Вашингтон и Пекин.

"Съединените щати", пише Амитай Ециони, професор по международни отношения в университета Джордж Вашингтон, "се готвят за война с Китай, много важно решение, което досега не е успяло да получи цялостен преглед от служителите на избираеми длъжности, а именно в Белия дом и Конгреса." Тази война щеше да започне със "заслепяваща атака срещу китайски съоръжения със забранен достъп, включително ракетни установки по земя и море... сателитни и анти-сателитни оръжия".

Непредвидимият риск е, че "дълбоките вътрешни удари може да бъдат погрешно възприети от китайците като предварителни опити за изваждане на ядрените оръжия, като по този начин ги притиска в ъгъла на "ужасната дилема "използвай или губиш" [която би] довела до ядрена война."

През 2015 г. Пентагонът пусна своя наръчник за закона на войната. В него пише: "Съединените щати не са приели спогодба, която да забранява използването на ядрени оръжия сами по себе си и по този начин ядрените оръжия са законни оръжия за Съединените щати."

В Китай, стратег ми каза: "Ние не сме ви враг, но ако вие [на Запад] решите, че сме, ние трябва да се подготвим незабавно."

Военните и арсенала на Китай са малко в сравнение с тези на Америка. Въпреки това, Григорий Кулацки от Съюза на загрижените учени пише: "за първи път Китай обсъжда поставянето на ядрените си снаряди в повишена готовност, така че да могат да бъдат бързо изстреляни при предупреждение за атака... Това би било значителна и опасна промяна в китайската политика... Всъщност, политиката на САЩ за ядрените оръжия е най-важният външен фактор, влияещ върху китайските поддръжници на повишаването на нивото на тревога на ядрените сили на Китай."

През 2015 г., в значителна секретност, САЩ организираха своето най-голямо военно учение от Студената война насам. Това беше "Talisman Sabre"; армада от кораби и бомбардировачи репетираха на "Въздушни и морски бойни концепции за Китай", блокирайки морските пътища в пролива Малака и отрязвайки достъпа на Китай към нефт, газ и други суровини от Близкия Изток и Африка.

Това е такава провокация и страхът от блокада на американския военноморски флот принудиха Китай трескаво да изграждат стратегически временни писти върху спорните рифове и острови в Островите Спратли в Южнокитайско море. През юли миналата година, Постоянният арбитражен съд на ООН се произнесе срещу претенциите на Китай за суверенитет над тези острови. Въпреки че подаването на жалбата бе подета от Филипините, тя бе представена от водещи американски и британски адвокати и може да бъде проследена до държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън.

През 2010 г. Клинтън отлетя за Манила. Тя настоя бившата колония на Америка да поднови американските военни бази, закрити през 90-те години, след популярна кампания срещу насилието, което те генерираха, особено срещу филипинските жени. Тя обяви претенциите на Китай върху Островите Спратли, които се намират на повече от 7500 мили от САЩ, като заплаха за "националната сигурност" на САЩ и на "свободата на корабоплаване".

С получени милиони долари в оръжие и военно оборудване, тогавашното правителство на президента Бениньо Акино прекъсна двустранните разговори с Китай и подписа тайно споразумение за засилено сътрудничество за отбрана със САЩ. Това установи пет американски бази на ротационен принцип и възстанови мразена колониална разпоредба, според която американските сили и предприемачи са имунизирани срещу филипинския закон.

Избирането на Родриго Дутерте през април изнерви Вашингтон. Наричайки себе си социалист, той заявява: "В отношенията ни със света, Филипините ще провеждат независима външна политика" и отбеляза, че САЩ не са се извинили за своите колониални зверства. "Аз ще скъсам с Америка", каза той и обеща да изгони американските войски. Но САЩ остава във Филипините и съвместните военни учения продължават.

През 2014 г., под рубриката "информационно надмощие" - жаргон за медийна манипулация или фалшиви новини, за която Пентагонът харчи повече от 4 милиарда долара - администрацията на Обама стартира пропагандна кампания, която определи Китай, най-голямата търговска нация в света, като заплаха за "свободата на корабоплаване".

CNN водеше тази кампания, като техен "репортер по националната сигурност" предаваше възбудено от борда на американски военен хеликоптер, извършващ полет за наблюдение над Островите Спратли. Би Би Си убеди уплашени филипински пилоти да летят със самолети на Чесна с един двигател над спорните острови, "за да видят как ще реагират китайците". Нито един от тези репортери не попита защо китайците строяха временни писти на собствената си брегова линия или защо американските военни сили бяха струпани на прага на Китай.

Соченият за главен пропагандист е адмирал Хари Харис, военен командир на САЩ в Азия и Тихия океан. "Моите отговорности", каза той пред Ню Йорк Таймс, "се простират от Боливуд до Холивуд, от полярните мечки до пингвините." Никога имперската доминация не е била описвана така съдържателно.

През октомври, Ричард Марлс, говорител на отбраната на главната австралийска опозиционна партия Партията на труда, настоя "оперативните решения" в провокативни действия срещу Китай да бъдат оставени на военните командири в Южнокитайско море. С други думи, решение, което може да означава война с ядрена енергия, не трябва да се взима от избран лидер или парламент, а от адмирал или генерал.

Това е линията на Пентагона, историческо отстъпление за всяка държава, която нарича себе си демокрация. Надмощието на Пентагона във Вашингтон - което Даниел Елсбърг нарича мълчалив преврат - е отразено в рекордните 5 трилиона долара, които Америка е изхарчила в агресивни войни след 11 септември, според проучване на университета Браун. Последиците са милионите мъртви в Ирак и бягството на 12 милиона бежанци от най-малко четири държави.

Японският остров Окинава има 32 военни съоръжения, от които Корея, Виетнам, Камбоджа, Афганистан и Ирак са били атакувани от Съединените щати. Днес, основната цел е Китай, с който Окинава има близки културни и търговски връзки.

Едно популярно движение в Окинава против базите се разраства, след като 12-годишно момиче беше групово изнасилено от американските войски през 1995 г. Това е било едно от стотиците подобни престъпления, много от които никога не са били разследвани. Едва призната в останалата част от света, съпротивата видя избирането на първия губернатор в Япония против базите Такеши Онага и постави една неизвестна пречка пред правителството в Токио и плановете на ултранационалиста премиер Шиндзо Абе да отмени японската "конституция на мира". 

От другата страна на Източнокитайско море се намира на корейския остров Чеджу, полу-тропическо светилище обявено за "остров на световния мир". На този остров на световен мир е построена една от най-провокативните военни бази в света, на по-малко от 400 мили от Шанхай. Рибарското селище в Ганджеонг е доминирано от южнокорейски военноморски бази специално построен за американски самолетоносачи, атомни подводници и разрушители, оборудвани с ракетни системи "Aegis", прицелени към Китай.

Съпротивата на гражданите на тези военни подготовки присъства в Чеджу почти десетилетие. Един от лидерите, отец Мун Джонг-Хун, ми каза: "Пея четири песни всеки ден в базата, независимо от времето. Пея при тайфуни, без изключения. За да изградят тази база, те унищожиха околната среда и живота на селяните, и ние трябва да сме свидетели на това. Те искат да властват в Тихия океан. Те искат да изолират Китай от света. Те искат да бъдат император на света."

Летях от Чеджу до Шанхай за първи път от повече от едно поколение. Китай представлява изискана ирония. Например къщата в Шанхай, където Мао и неговите другари тайно основаха Комунистическата партия на Китай през 1921 г. днес стои в основата на много капиталистическа област с корабоплаване; излизаш от този комунистически храм със своята "Малка червена книга" и пластмасов бюст на Мао и попадаш в обятията на Starbucks, Apple, Cartier, Prada.

Дали Мао би бил шокиран? Съмнявам се. Пет години преди неговата голяма революция през 1949 г., той изпраща тайно съобщение до Вашингтон: "Китай трябва да се индустриализира." Той пише: "Това може да бъде направено само чрез свободно предприемачество. Китайските и американските интереси пасват, икономически и политически. Америка не трябва да се страхува, че няма да сме в отзивчиви. Не можем да рискуваме да възникне какъвто и да е конфликт. "

Мао предложи да се срещне с Франклин Рузвелт в Белия дом и с неговия наследник на Хари Труман, и неговия наследник Дуайт Айзенхауер. Той бе категорично отблъскван или умишлено игнориран. Възможността, която можеше да промени съвременна история, предотвратявайки войни в Азия и спасявайки живота на безброй хора, беше пропиляна, защото истинността за тези опити за преговори бе опровергана през 50-те години във Вашингтон, "когато кататоничният транс от Студената война", пише критикът Джеймс Нейромир, "хвана страната ни в твърдата си хватка".

Фалшивите мейнстрийм новини, които за пореден път представят Китай като заплаха, са със същия манталитет.

Светът непреклонно се измества на изток, но изумителната визия на Евразия от Китай е едва разбираема на Запад. "Новият път на коприната" е тясна ивица за търговия, пристанища, тръбопроводи и високоскоростни влакове към Европа. Китай, световният лидер в областта на железопътната технология, води преговори с 28 страни за маршрути, по които влаковете ще достигат до 400 километра в час. Това отваряне към света има одобрението на голяма част от човечеството и заедно с това обединява Китай и Русия.

"Аз вярвам в американската изключителност с всяка фибра от съществото ми", заяви Барак Обама, напомняйки на фетишизма на 30-те години. Този модерен култ към превъзходство е американизъм, хищникът, доминиращ в света. При либералния Обама, носител на Нобелова награда за мир, разходите за ядрени бойни глави са се повишили най-много отколкото при който и да е президент след края на Студената война.

Предвижда се мини ядрено оръжие. Известно като B61 Модел 12, това ще означава, казва генерал Джеймс Картрайт, бивш заместник-председател на Съвета на началник-щабовете, че "превръщането му в по-малко [прави употребата му] по-възможна".

През септември, Атлантическият съвет - американски мейнстрийм геополитически тинктанк, публикува доклад, който прогнозира Хобсов свят, "белязан от разпада на реда, насилие и екстремизъм [и] епоха на постоянни войни". Новите врагове бяха "възраждащата се" Русия и "все по-агресивният" Китай. Само героичната Америка може да ни спаси.

Има налудничаво качество това военно празнодумство. Сякаш "Американският век" - обявен през 1941 г. от американския империалист Хенри Люс, собственик на списание "Time" - приключи без предизвестие и никой нямаше смелостта да каже на императора да си вземе оръжията и да се прибере вкъщи. 

Автор: Джон Пилджър

*Преводът е със съкращения

_____________________________________________________________________________________________________________

"Запазена марка” на Хаштаг-BG е плурализмът в мненията, анализите и коментарите. Във време, когато в различните медийни групи има забранени теми, забранени личности и забранени организации. Във време, когато пристрастията и пропагандата представят събитията в черно-бяло, мисията на Хаштаг-BG е да представя обществената действителност такава, каквато всъщност е – многоцветна, плуралистична и противоречива. Изразените мнения в рубриката “Полемики” ангажират само техните автори. Хаштаг-BG е медия, която дава трибуна за многообразието.

 

loading...
Обнови