Пат Бюканън: Уроците за Тръмп от Алепо

Статията е публикувана на 3 Януари 2017 в 13:40 , прочетена 20080 пъти

Алепо 

В този свят, често е опасно да бъдеш враг на Съединените щати, каза Хенри Кисинджър през 1968 г., но да бъдеш приятел е фатално. Южните виетнамци биха оценили това прозрение. Така е и днес с Алепо, където се случват жестоки репресии срещу подкрепяните от САЩ бунтовници в тази адска дупка на човешките права. И все пак, отново, грешни поуки биват извлечени от бедствието.

Според "Вашингтон пост" кървавата баня е в резултат на провала на САЩ да се намеси по-решително в гражданската война в Сирия: "Алепо представлява претопяването на западната морална и политическа воля и... срив на лидерството на САЩ". "Отказвайки да се намеси срещу зверствата на режима на Асад или дори да се наложи на "червената линия", която той обяви за използването на химически оръжия, президентът Обама създаде вакуум, който бе изпълнен от Владимир Путин и Революционната гвардия на Иран." 

Но грешката не е в оставането извън гражданската война в Сирия, а във влизането й. Алепо е кървава баня, родена от интервенционизма.

На 18-ти август 2011 г. президентът Обама каза: "В името на сирийския народ е дошло времето президентът Асад да се оттегли." Западните лидери повториха думите на Обама - "Асад трябва да си отиде!"

Асад обаче отказа да си отиде и по този начин спря бунта, наречен Арабска пролет, който свали Хосни Мубарак от Кайро. Когато САЩ започна да финансира и обучава бунтовници, които да го свалят, Асад събра войските си и започна да събира съюзници - Хизбула, Иран и Русия. С тяхната незаменима помощ той плени отново Алепо в решителната битка от войната. И сега Америка загуби доверието на целия арабски и мюсюлмански свят.

Как се случи това поражение?

Първо, в призива за свалянето на Башар Асад, който не ни беше нападнал или заплашил, ние не действахме според нашите национални интереси, а според идеологията на демократите. Асад е диктатор. Диктаторите са лоши. Следователно Асад трябва да си отиде.

Обаче нямахме представа кой ще го замести.

Скоро стана ясно, че най-страшните врагове на Асад и вероятни приемници, ще бъдат Фронт ан-Нусра, сирийският клон на Ал Кайда или Ислямска държава, която към онзи момент извършва ужасяващи екзекуции в базовия лагер в Ракка. Американската политика започна да подкрепя "добрите" бунтовници в Алепо, бомбардира "лошите" бунтовниците в Ракка и настоя Асад да се оттегли. Една абсурдна политика, която дори не беше консултирана с американския народ. След десетилетие на войни в Ирак и Афганистан, народът не видя нито един свой застрашен жизнен интерес от това кой ще управлява в Дамаск, стига да не са терористите на Ислямска държава или Ал Кайда. След това дойде предупреждението на Обама за "червената линия": САЩ ще предприеме военни действия, ако се използват химически оръжия в гражданската война в Сирия. Това, което подкопава този ултиматум, е, че Конгресът никога не е упълномощавал президента да предприема военни действия срещу Сирия и американският народ искаше да стои настрана от гражданската война в Сирия.

Когато се твърдеше, че Асад е използвал химически оръжия и Обама заплаши с въздушни удари, нацията единодушно настоя Конгресът да ги пази от войната. Държавният секретар Джон Кери бе сведен до това да ни уверява, че всеки американски удар би бил "невероятно малък."

През 2015 г., когато изглеждаше, че армията на Асад се раздробява, Владимир Путин смело пристъпи с въздушна мощ, заедно с Хизбула и Иран. Защо? Тъй като всички те имат жизнени интереси в запазването на режима на Асад.

Башар Асад е съюзник на Русия и осигурява на Путин единствената му военноморска база в Средиземно море. Режимът на Асад е източникът на Хизбула за запаси и оръжия за възпиране, и, ако е необходимо, да се бори срещу Израел. За Иран, Асад е съюзник срещу Саудитска Арабия и "сунитското пробуждане" и решаваща връзка в "шиитския полумесец", който се простира от Техеран до Багдад, от Дамаск до Бейрут. Всички те имат по-големи дялове в тази гражданска война, отколкото ние, и са били готови да инвестират повече време, кръв и ресурси. По този начин към момента те надделяват.

Уроците за Тръмп от бедствието Алепо?

Дори не си помисляйте за влизане в нова война в Близкия изток - освен ако Конгресът не гласува, за да Ви упълномощи, американският народ се обединени зад решението, жизнените интереси на САЩ са ясно изложени на опасност и знаем кога ще приключи войната и кога можем да се върнем у дома.

Защото войните имат навика да унищожават президентства. Корея разби Труман. Виетнам разби Линдън Джонсън. Ирак разби републиканския конгрес през 2006 г. и ни даде Обама през 2008 година. А войната в Иран, уговаряща се сега в мозъчните тръстове и редакторските страници на медиите, ще бъде края на президентството на Тръмп.

Преди да започне такава война, Доналд Тръмп може да се обади на Боб Гейтс и да го пита какво е имал предвид в Уест Пойнт през февруари 2011 г., когато каза на кадетите: "Всеки бъдещ министър на отбраната, който съветва президента отново да изпрати голяма американска сухопътна армия в Азия или в Близкия изток или в Африка, трябва да "му прегледат главата," както толкова деликатно се изразяваше генерал Макартър."

Автор: Патрик "Пат" Бюканън -  американски консервативен политик и коментатор. Бил е високопоставен съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън. Основател на списание The American Conservative, популярен радиоводещ в NBC Radio (1978-1984), водещ на предаването Crossfire по CNN (до 1991), кандидат за президентска номинация в първичните избори на Републиканската партия през 1992 и 1996 г., участник в президентската надпревара през 2000 г. от името на Реформистката партия, основана от Рос Перо.
Източник: 
chroniclesmagazine.org 
Превод: 
Хаштаг-BG

_____________________________________________________________________________________________________________

"Запазена марка” на Хаштаг-BG е плурализмът в мненията, анализите и коментарите. Във време, когато в различните медийни групи има забранени теми, забранени личности и забранени организации. Във време, когато пристрастията и пропагандата представят събитията в черно-бяло, мисията на Хаштаг-BG е да представя обществената действителност такава, каквато всъщност е – многоцветна, плуралистична и противоречива. Изразените мнения в рубриката “Полемики” ангажират само техните автори. Хаштаг-BG е медия, която дава трибуна за многообразието.

loading...
Обнови