Аз съм мюсюлманка, жена и имигрант. Гласувах за Тръмп!

Статията е публикувана на 3 Януари 2017 в 18:01 , прочетена 22825 пъти

 Асра Номани

Много неща се изговориха за "мълчаливите тайни поддръжници Тръмп". Това е моята изповед - и обяснение: аз - 51-годишна мюсюлманка, цветнокожа имигрантка - съм един от тези мълчаливи избиратели на Доналд Тръмп. И аз не съм "фанатик", "расист", "шовинист" или последовател на "бялото превъзходство", както са наричани избирателите на Тръмп.

През зимата на 2008 г., като либералка откакто се помня и горда дъщеря на щата Западна Вирджиния, щат, който е от правилната страна на историята по въпроса за робството, се преместих в исторически консервативния щат Вирджиния, само защото този щат помогна Барак Обама бъде избран за първия афроамериканец президент на САЩ.

Но през по-голямата част от изминалата година аз пазех в тайна моите политически предпочитания към кандидата на Републиканската партия за президент Доналд Тръмп. В изборния ден, няколко минути преди затварянето на избирателните секции във Форествил, който се намира в клонящия към демократите окръг Феърфакс, аз се мушнах между картонените прегради в кабината за гласуване, и отбелязах с химикалката кръгчето до имената на Тръмп и подгласника му Майк Пенс.

След като Хилъри Клинтън се обади на Тръмп да го поздрави за победата, приятелка написа в Twitter извинение към света, казвайки, че има милиони американци, които не споделят "омразата/ разделението/невежеството" на Тръмп. Туитът и завършваше с: "Срамувам се, че има милиони, които споделят това". Това вероятно включваше и мен - но не беше вярно. А показваше как пренебрегването на резервите на избирателите към Хилъри Клинтън доведе до нейната загуба. Аз със сигурност отхвърлям триединството "омраза/разделение/невежество". Подкрепям позицията на Демократическата партия за абортите, еднополовите бракове и изменението на климата.

Но аз съм самотна майка, която не може да си позволи здравното осигуряване, предвидено от Obamacare. Президентската програма за изменение в ипотечните заеми "НАДЕЖДА СЕГА" не ми помогна. В изборният вторник пътувах до Вирджиния от родния ми град Моргантаун, щата Западна Вирджиния, където виждам селска Америка и обикновените американци, като мен, които все още се борят да свържат двата края, след осем години на управление на Обама.

И накрая, като либерална мюсюлманка, която е преживяла лично ислямския екстремизъм в този свят, аз се противопоставих на решението на президента Обама и Демократическата партия да си играе с темата за исляма и "Ислямска държава". Разбира се, реториката на Тръмп е доста нетактична и хората могат да имат политически различия с неговите препоръки, но според мен тя беше преувеличена и демонизирана от правителствата на Катар и Саудитска Арабия, от техните медийни канали, като например Ал Джазира, и техните храненици на Запад. Те удобно отвличат вниманието от проблема, който най-много ме притеснява, като човешко същество на тази земя: екстремисткия ислям, който пролива кръв от коридорите на хотела Тадж Махал в Мумбай до дансинга на нощния клуб Pulse в Орландо, Флорида.

В средата на юни, след трагичната стрелба в нощния клуб в Орландо, Тръмп в типичния си стил написа в Twitter: "Дали президентът Обама най-после ще употреби израза "радикален ислямски тероризъм"? Ако не го стори, трябва незабавно да подаде оставка!" Някъде тогава, по СиЕнЕн, Клинтън се заигра с думите, както Обама: "От моя гледна точка е важно това, което правим, а не това, което казваме. Беше важно това, че се справихме с бен Ладен, а не това как го наричахме. Аз ясно заявих - независимо дали наричате радикален джихадизъм или радикален ислямизъм, аз казвам същото и мисля, че те означават едно и също."

В средата на октомври, един имейл на Клинтън от 17 август 2014 г., който WikiLeaks извади на бял свят, ме разочарова дълбоко. В него, Клинтън казва на своя помощник Джон Подеста: "Ние трябва да използваме нашите дипломатически и по-традиционни разузнавателни активи, за да окажем натиск върху правителствата на Катар и Саудитска Арабия, които осигуряват тайна финансова и логистична подкрепа на ИСИС" (политически коректното име за ислямската държава) "и други радикални сунитски групи в региона." Разкритията, че милиони долари са дарявани на Фондацията на Клинтън от Катар и Саудитска Арабия, напълно ме отказа да подкрепям Клинтън.

Да, искам равно заплащане. Не, аз не приемам закачките на Тръмп от "съблекалнята", идеята за "стена" между САЩ и Мексико, както и плана за забрана на достъпа на мюсюлмани в САЩ. Но аз вярвам в Съединените щати и не се влияя от политическата хипербола, с която бяха демонизирани Тръмп и неговите поддръжници. Аз внимателно се опитах да споделя мнението си в Twitter, но "умните и красивите" смазваха като валяк всеки по-нюансиран дискурс. Ако поддържаш Тръмп, значи си селяндур.

Дни преди изборите, журналист от Индия ми писа: Какво е да си мюсюлманин в "Америка на Тръмп"? Аз написах, че като дете на Индия, пристигнала в САЩ на 4-годишна възраст през лятото на 1969 г., нямам абсолютно никакви страхове за това да бъдеш мюсюлманин в "Америка на Тръмп". Системата на взаимен контрол и противовеси в Америка и нашият богат в опит в борбата за социална справедливост и граждански права никога няма да позволи на подстрекателството, което придружаваше реториката на Тръмп, да станат реалност.

Това, което ме притеснява най-много, е влиянието на теократични мюсюлмански диктатури, включително Катар и Саудитска Арабия, в Америка на Хилъри Клинтън. Тези диктатури не са блестящи примери за прогресивно общество с неспособността им да гарантират основните човешки права и да предоставят гражданство на имигрантите от Индия, бежанците от Сирия и цялата прослойка от де факто роби, които живеят в тези диктатури. Ние трябва да се изправи с морален кураж не просто срещу омразата към мюсюлманите, но и срещу омразата, която идва от самите мюсюлмани, така че всеки да може да живее в мир и спокойствие.

Така завърших моят отговор до журналиста от Индия. Той не успя да получи имейла. Аз не го препратих отново, защото се страхувах от гнева, който ще се изсипе върху мен. Просто отидох и гласувах.

Автор: Асра Номани, преподавател по журналистика в Джорджтаунския университет, съоснователка на Движението за ислямска реформа в САЩ

Източник: "Вашингтон поуст"

Превод: Хаштаг-BG

Обнови