Партийните програми – стара политика с нов дизайн

Статията е публикувана на 15 Март 2017 в 10:03 , прочетена 3969 пъти

Борислав Цеков

Знаете ли кое ще е първото нещо, което ще направят партиите, които са се устремили към властта след изборите? Не, няма да са коалиционните преговори. Бас държа, че първото, което ще сторят още докато леят сълзи от радост или тъга, ще е да изхвърлят партийните си програми в кошчето. Алиби за това коварство ще е „сложната политическа ситуация“, „нееднозначният вот на суверена“ и други подобни партийни клишета. Ще сглобяват коалиционни конфигурации с миш-маш програма за управление. Вече сме гледали този филм при тройната коалиция и при „Борисов 2“. И от много програми накрая все същото – политика, която превръща България в безперспективна европейска провинция с бедно и неграмотно население. Толкова могат партийните ни елити. Но все пак, колкото и основателни да са съмненията, че партиите ще изпълняват програмите си, да направим един обобщен преглед на предизборните платформи, най-малкото от уважение към интелектуалния труд на експерти и политици, които са ги съчинявали.

Платформите на всички партии, които според актуалните социологически данни имат шанс да влязат в новия парламент, за съжаление не предлагат политически иновации, нови идеи и алтернативи за развитие на страната. Това се отнася и до Марешки, който няма публично обявена програма, но пък парадоксално има избиратели, които не се вълнуват от това какво ще прави с властта и са готови да гласуват за него.

Особено показателни са програмите на първите две партии, които се борят да спечелят мнозинство – ГЕРБ и БСП. Те са нищо повече от старата партийна политика, облечена в нов графичен дизайн. Малко „болд“, тук-там шарена чавка, но нищо различно от политиката, която декларират, но даже не си правят труда да изпълняват пълноценно през последните 15 години. Извадете им платформите от последните няколко вота и няма да намерите нищо ново. А нали сме съгласни, че трябва да има промяна и нова политика, за да тръгне държавата напред. Нова политика със стари идеи е прах в очите на хората.

В интерес на истината платформата на ГЕРБ е значително по-конкретна и по- детайлизирана в сравнение с тази на БСП. Но пък възниква естественият въпрос – защо цели два мандата, макар и прекъснати по средата, партията на г-н Борисов не намери време да премахне например формализма в наказателния процес, да намали административната тежест за бизнеса или пък да създаде единен антикорупционен орган, както се заканва сега.

Обратно, програмата на БСП в стремежа си да бъде кратка и ясна изобилства с лозунги и декларации. Повтаряни и рециклирани неведнъж в левите платформи в годините на проваления, включително с нейното дейно участие, преход. Прави впечатление, че са премахнати „червените линии“, които само няколко месеца по-рано социалистите със същия ентусиазъм приеха като параметри на лявата политика, от които никога няма да отстъпят. Е, сега явно се създават предпоставки за отстъпление от идеите в името на властта.

Вижте например данъчните предложения. Различията са козметични. Най-важното обаче е, че нито ГЕРБ, нито БСП предлагат реална данъчна политика в интерес на бедните хора чрез въвеждане на необлагаем минимум. Дали е плосък или прогресивен данъкът – това е вторичен въпрос. Бедните ги интересува не колко ще се отнеме чрез данъците от по-богатите, а самите те да не плащат данък за унизително ниските си доходи. ГЕРБ са ясни – те са дясна партия, която има друг възглед за бедността. Но трудно може да се нарече лява данъчната политика, предлагана от БСП – „плавен изход от плоския данък“ чрез въвеждане на 20-процентна ставка за доходите от заплати и наеми над 10 хиляди лева. Когато няма облагаем минимум и не се разпределя солидарно данъчната тежест, подобна диференциация не е нищо повече от наказание за тези, които работят повече, по-квалифициран труд или пък разполагат с повече недвижимо имущество. Това наказание не помага на бедните, които отново са принудени да плащат подоходен данък. Друг пример – и ГЕРБ, и БСП отново издигат АЕЦ „Белене“ като знаме. Като че някой друг, а не техните правителства провалиха този проект с действия и бездействия.

В платформата на БСП има един акцент – държавата с главно „Д“. Държавата ще оправи икономиката, като се създаде държавен инвестиционен фонд, държавата да се грижи за малкия бизнес, да насърчава експорта, да определя какво да се продава в търговските вериги… Контент анализът показва, че думите „граждани“ и „личност“ са употребени едва 15 пъти, докато понятията „държава“ и „държавни“ – 22 пъти. Вярно е, че за левите е нормално да издигат държавата на пиедестал, но в случая има едно голямо „НО“. Когато искаш да инвестираш половин милиард народна пара в дялови участия в български фирми, но не споменаваш нито дума за контрола и прозрачността на този процес, тази иначе добра идея много лесно ще се изроди в раздаване на „кинти“ на приятелски кръгове и партийни спонсори.

При ГЕРБ думите „граждани“ и „личност“ са употребени 34 пъти, докато „държава“ и „държавни“ – 31 пъти. Но пък те свеждат идеите си за икономически растеж само до „икономически зони“, подкрепа за капиталовия пазар и административни облекчения. С тази политика сме на днешното дередже.

Членството в ЕС и НАТО да станело реално, да сме активни и пр. Това пишат и двете партии. Е, добре, нали от 2007 г. досега все ваши бяха правителствата, които осъществяваха членството. Партийците в правителството и парламента бяха почти същите. Защо досега не бяхте активни и не направихте членството реално, а всички вкупом слушахте „началниците“ от Брюксел, Берлин и Вашингтон? Това е единственият легитимен въпрос, който има смисъл да се задава на външнополитическите екипи на двете партии. Макар и с уговорки, БСП поема ангажимент да работи срещу санкциите на ЕС срещу Русия. Опасявам се обаче, че липсата на еднозначна позиция, че България ще защитава подобно становище в ЕС, независимо от мнението на другите страни членки, е просто отворена врата за по-нататъшно шикалкавене по темата.

И накрая фундаменталният въпрос. ГЕРБ се обявява за нова конституция и Велико народно събрание. За случая ще припомня закона на Цеков-Бернщайнер-Смит – колкото по-безидейна е една партия, толкова по-радикални идеи за конституционни промени има. С други думи, на крив гербер конституцията му пречи. БСП, от своя страна, традиционно се обявява в защита на конституцията и против ВНС.

Но целият въпрос е, че и двете партии бягат като дявол от тамян от промените в партийната система, които поискаха гражданите с националния референдум – намаляването на партийните субсидии и въвеждането на мажоритарни избори. За тях няма да намерите нито сричка в предизборните им платформи.

Автор: Борислав Цеков, доктор по конституционно право и председател на Института за модерна политика
Източник: в. "Труд"

Обнови