Сергей Станишев: Демокрацията е най-голямото ни завоевание след 1990 г.*

Статията е публикувана на 30 Март 2017 в 07:19 , прочетена 6218 пъти

Сергей Станишев

Изборите приключиха. Както винаги у нас, денят за размисъл идва след изборния ден. Има много неща за осмисляне - както за победителите, така и за останалите.

Искам да поздравя ГЕРБ, че спечелиха избори, които бяха почти сигурно загубени. Това е демокрацията - най-голямото ни завоевание след 1990 г. БСП постигна впечатляващ резултат, позициониращ я стратегически като реална и силна алтернатива на ГЕРБ. За съжаление левицата не успя да удържи изцяло и да развие инерцията от победата на президентските избори. Но анализът на кампанията и резултатите изисква цялостно и дълбоко осмисляне, което не може да се направи за два дни.

Един извод може да бъде направен категорично - мнозинството от българите дават доверие за управление на тези, които се заявят като пазители на европейската ориентация на България и внушават усещане за спокойствие.

След като отшумяват страстите от кампанията и емоциите от изборната нощ, е важно да се обърнем към ключовите предизвикателства пред България в следващата година. Всички усещаме несигурността, от която е обградена страната ни. Притеснени сме от агресивните антиевропейски послания на властта в Турция. Видяхме и опитите за намеса в изборния процес у нас. В Европа започна дискусия за различни сценарии за развитието й, които пряко ни засягат. Без ясна европейска перспектива Западните Балкани са изправени пред опасност старите призраци отново да се събудят. По време на кампанията не се получи задълбочено обсъждане на тези и други теми. Но ще бъде непростимо да бъдат подминати или елементарно партизирани сега.

Членството на България е най-голямото ни национално постижение за целия преход. Животът на всеки от нас е неразривно свързан с бъдещето на Европа, защото то пряко ще повлияе върху нас. Затова е странно, че през последните години се отдадохме на мързелив провинциализъм и смирено чакаме какво ще ни се случи. Виждам парадоксално злорадство, че Европа е в криза, без да се замисляме какви беди това ще донесе на нас.

Днешното състояние на Европа не е това, което бих искал да видя. Съюзът се раздира от противоречия между Севера и Юга относно финансова дисциплина и рестрикции, между Запада и Изтока - за подхода към бежанската и миграционната вълна и много други. Но наред с това върви интензивно търсене на изход от статуквото, което никого не удовлетворява. Случва се и още нещо - Европа се отърсва от крайностите. Герт Вилдерс загуби изборите в Холандия. Марин льо Пен няма да спечели президентската надпревара във Франция. Най-голямата проевропейска демонстрация по случай 60-годишнината от Римския договор с близо 100 хиляди участници се случи в Лондон!

България като всяка страна преживява несправедливостите спрямо нея. Но не бива и за миг да забравяме, че животът на всеки от нас е свързан с добруването на Европа. Само преди няколко дни Ципрас, премиерът на държава, чиито граждани и икономика бяха поставени на колене от прословутата "тройка", каза: Днес Европа не е тази, за която си мечтаем, но единственият път е да я променим отвътре.

Национална мобилизация,
за да не попаднем в периферията

Едно е ясно - ако нямаме ясна национална позиция, подкрепена с обща политическа воля и умна дипломация - ще ни се случат сценарии, които не си пожелаваме. За това е нужна мъдрост и национална мобилизация!

От януари 2017 г. предстои българско председателство на Съвета на ЕС. Това е уникална възможност както да повлияем върху посоката на развитие на ЕС, така и да поставим наши приоритети. Ще имаме уникалната позиция да можем да разговаряме пряко с ЕК, ЕП и с правителството на всяка държава членка. Този прозорец от възможности ще продължи половин година. Ще бъде непростимо да проспим това време. Не говоря за техническата подготовка, с която ще се справим в крайна сметка, а за политическо и стратегическо съдържание.

За целта е важно да знаем какво искаме. Към днешна дата има повече въпроси, отколкото отговори.

България с право се притеснява от идеята за Европа на няколко скорости, защото можем да се окажем трайна периферия и идеята да се изроди в Европа на "няколко класи". Трудното започва, когато се запитаме:

Какво искаме от и за Европа?

Искаме ли спешно влизане в Шенген? Това, че заради национална конюнктура, въпреки че сме изпълнили всички критерии, няколко страни ни спират, е скандално и е пример за поведение, което руши доверието в Европа! Ще поставим ли този въпрос като наше категорично изискване!? Иначе красивите европейски принципи за равноправие и справедливост са просто празни приказки.

Искаме ли да влезем в еврозоната, която е икономическото и политическото ядро на ЕС, и кога? Чувам различни мнения и не виждам ясна държавна позиция. Но нека сме наясно, че членството в еврозоната носи права и възможности, но и отговорности, в това число финансови.

Готови ли сме да се противопоставим на засилващата се тенденция, кохезионната политика, която донесе над 20 млрд. лева инвестиции в инфраструктурата и икономиката ни, да бъде преформатирана и в крайна сметка да задълбочи икономическите и социалните разделения в Европа?

Искаме ли наистина общоевропейска политика по отношение на бежанците и миграционния натиск? Ако да - това означава и да проявим солидарност към тези страни, към които главно се насочват човешките потоци отвън. Разбира се, можем да разпалваме страховете на хората и да гоним всяко бежанско семейство в търсене на илюзорна сигурност. Можем да премълчим и дори поощрим това, което се случи в Етрополе и Белене, и да гоним всеки, който потърси убежище. Но по този път лесно ще загубим и човещината в нас. Можем да се уповаваме, че оградата по границата ще ни опази от несигурността. Но наистина ли някой вярва, че тя ще ни помогне, ако Турция отприщи нова вълна и стотици хиляди тръгнат към обетована Европа през България? Към кого ще се обърнем тогава за подкрепа? Ясно е, че към Европа. И знам какво ще ни отговорят, ако отказваме солидарност, както правят страните от Вишеградската група - "Ами оправяйте се сами". И тогава какво ще правим - ще събираме доброволчески отряди с "берданки" или ще сложим армията с картечници?!

Готови ли сме да кажем ясно, че сме жизнено заинтересовани от добросъседски и предвидими отношения с Турция не само заради споразумението по миграцията, а заради сто други причини? Но трябва да имаме националното единение да кажем на властите в южната ни съседка, че няма да допуснем да се меси във вътрешните ни работи и политическия живот на България.

По време на нашето председателство

ще започне дискусията за бюджета на ЕС за 2020-2027 г. Знаем ли какво сме готови да дадем и колко искаме да получим чрез него? И най-важното - за какво! Магистралите и метрото са важни, но не са достатъчни за ускорено икономическо развитие. Ако България иска да догонва по-развитите страни, трябва да заложим на иновациите, устойчивото развитие, както и бързото увеличаване на доходите, вместо на идеята, че ще привличаме инвестиции чрез ниско заплащане на труда.

Разгарът на преговорите с Обединеното кралство за "Брекзит" ще се случи също по време на нашето председателство. Не съм чул да сме формулирали как ще защитим правата на живеещите там стотици хиляди наши сънародници.

В ЕС набира скорост дискусията за задълбочаване на общата политика в областта на сигурността и отбраната. Знаем ли къде сме ние в този процес? Един от нейните аспекти със сигурност ще бъде и индустриалното производство на въоръжения. Това означава незабавно да започнем обсъждане и да потърсим начини нашият потенциал в тази сфера да бъде запазен и развит.

Отбелязаните теми са само част от сложната и взаимосвързана тематика, която е на дневен ред в ЕС. Всеки от тези въпроси пряко ще повлияе върху сигурността, благосъстоянието и перспективата на българите. Време е да започнем дискусия по всички въпроси и да разберем, че постигането на добри резултати изисква да знаеш какво искаш, изисква умение да водиш диалог, създаване на коалиции от съюзници и желание за общ успех на нашия европейски дом. Защото, ако само тропаш по масата, накрая можеш да се окажеш под нея. Впрочем тези правила изцяло важат и за вътрешната политика.

За позициите на България за Европа

България трябва категорично да постави въпроса за пълноправното ни членство в шенгенското пространство. Дискриминацията, на която сме подложени, трябва да бъде прекратена като антиевропейска и напълно недопустима!

Държавата ни трябва да започне подготовка за членство в еврозоната чрез широка обществена дискусия с бизнеса, синдикатите, академичните среди и неправителствения сектор. Първата стъпка е членството в ERM 2, своеобразно подготвително училище за еврозоната. Като цяло за нашата икономика, която двадесет години се развива при валутен борд, преходът към еврото би трябвало да е по-лесен, отколкото за други страни. Необходимо е да изучим опита на редица държави, които минаха по този път и не допуснаха спекулации и повишаване на цените на вътрешния пазар. И в бъдеще еврозоната ще бъде гравитационният център на европейската интеграция. Ще има страни, които ще държат да останат отвън, но за България това води до риска да сме изтласкани в периферията на Европа.

Друг наш национален приоритет трябва да стане битката за модернизиране, но съхраняване на кохезионната политика. От консервативните среди в Европа върви усилен натиск тя да бъде преформатирана - да стане конкурентна, да заложи на финансовите инструменти, вместо досегашните грантове, които залагаха на качеството на проектите. За нас това би означавало задълбочаване на изоставането ни от по-развитата част на съюза. И да подчертая - единствено групата на социалистите и демократите в ЕП към момента е заела ясна позиция за съхранение на кохезионната политика. 

Преди месец председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отвори дискусията за бъдещето на Европа с "Бялата книга". Тя ще бъде последвана от 5 специални политически документа - за социална Европа, Европейския валутен съюз, глобализацията, общата отбрана, общностния бюджет. По всички тях България трябва да има своя позиция час по-скоро.

Убеден съм, че Европа ще има доверието на гражданите, ако се върне към своя социален характер като уникален модел за развитие в света. Това означава ограничаване на социалния дъмпинг и затваряне на ножицата между производителността и заплащането в България и цяла Централна и Източна Европа.

Наред с това трябва да обясним открито на нашите партньори от Западна Европа, че в крайна сметка този икономически модел, който се наложи у нас, е продукт на, меко казано, техни препоръки. След като затрихме през 90-те години нашите предприятия, няма защо да се чудят, че хората тръгнаха след работните места - на Запад. И ако искат единството между Западна и Източна Европа като единна общност да се запази, е необходима специална политика за ускорено развитие на "новите" страни членки.

Трябва ясно да осъзнаем, че бежанската и миграционната криза не е моментно явление, а глобален процес, който ще продължи през целия ни живот. Той се нуждае от повече ЕС, за да може да бъде управляем цивилизовано и хуманно, като отчита спецификата на географията, икономиката и културата на отделните страни. Това означава промяна на Дъблинските регламенти, които хвърлят тежестта върху страните на влизане на бежанците. Но и готовност България да участва в единен солидарен механизъм за преразпределение. Основният акцент на Европа, за да не внася несигурност и нестабилност, е изнасянето на мир и възможности за сътрудничество и просперитет във всички съседни региони. Тази политика ще е много по-успешна защита, отколкото всякакви стени.

Всички виждаме, че животът налага нови и нови приоритети на ЕС - отбрана, миграционна политика и охрана на границите, антитероризъм, нови стандарти в околната среда. Закономерен е въпросът - а пари откъде? Малцина знаят, че общият европейски бюджет представлява едва 1% от БВП на страните членки. Почти всички правителства отправят искания към ЕС, но малцина са готови да увеличават приноса. Изходът от тази нелепа ситуация е в две посоки - преглед на приоритетите, което означава, че в редица сфери средствата ще намалеят, и приемане на собствени източници за финансиране на европейския бюджет. За мен последното е необходимо и целесъобразно. Ще получим в крайна сметка и по-работещи общи политики и икономия от мащаба.

В рамките на нашето председателство имаме специална отговорност и възможност да повлияем върху политиката на ЕС в нашия регион. Все пак го познаваме и разбираме много по-добре от други. Предвид изострените вътрешнополитически процеси в Турция и конфронтацията на властите й с Европа ние се нуждаем и трябва да изискваме много ясна обща политика против опитите за заплахи и натиск както върху България, така и срещу ЕС. Не е вярно, че Европа е в слаба позиция. Турция изпитва огромни икономически трудности и се нуждае от ЕС и за инвестиции, и за търговия и туризъм, и за собствената си сигурност в един размирен регион. Затова ЕС трябва да сложи ясна преграда срещу всякакви "неоосманистки" напъни.

Искам да видя и инициативи на България към сериозен напредък на страните от Западните Балкани към членството в ЕС като най-добър инструмент срещу избуяването на националистически страсти в региона. През 2007 г. България като съвсем нов член на ЕС предложи изграждането на "Черноморска синергия" - инициатива за ново регионално сътрудничество. Тя беше подкрепена от ЕК, но заглъхна във времето. Сега е моментът да я подновим и да й вдъхнем нов живот. Това би било и допълнителен принос за диалога в региона, в това число и път за размразяване на отношенията с Русия. Защото, да, санкциите срещу Русия трябва да отпаднат. Но това е сложен процес и е нужен диалог, трябва да разбираме и другите страни.

БСП е партия, която има неоспорим принос България да е пълноправен член на ЕС. Наше правителство извървя най-трудната финална част от този път. Имаме голям авторитет в лява Европа. За съжаление никога не успяхме да извлечем политическия дивидент от това. Нещо повече, в последната кампания позволихме други да изземат европейското говорене. Това трябва да се промени! Отново ние да сме водещи за европейското бъдеще на страната ни. Убеден съм, че това ще даде ново доверие на партията ни.

През следващите седмици ще сме свидетели на динамични политически процеси - преговори за коалиции, напрежение, спорове и сблъсъци. В това важно ежедневие обаче не бива да забравяме и наистина големите стратегически неща за България. На дневен ред е дали ще оползотворим или пропуснем уникален шанс нашата страна да изиграе достойна роля за доброто бъдеще на Европа и да отстои своите интереси!

Автор: Сергей Станишев
Източник: в. "Дума"

*Заглавието е на Хаштаг-BG. Оригиналното е "Бъдещето ни в Европа е в нашите ръце".

_____________________________________________________________________________________________________________

"Запазена марка” на Хаштаг-BG е плурализмът в мненията, анализите и коментарите. Във време, когато в различните медийни групи има забранени теми, забранени личности и забранени организации. Във време, когато пристрастията и пропагандата представят събитията в черно-бяло, мисията на Хаштаг-BG е да представя обществената действителност такава, каквато всъщност е – многоцветна, плуралистична и противоречива. Изразените мнения в рубриката “Полемики” ангажират само техните автори. Хаштаг-BG е медия, която дава трибуна за многообразието.

Обнови